Пробив в Тютюневия град: Реставрация като по учебник на знаков склад

Реставрация като по учебник. Вярвал ли е някой, че може да прочете подобно изречение за Тютюневия град. При това за знаков склад от ансамбъла, с фасада на самата „Иван Вазов“. Е, след десетилетия на безстопанственост, саморазруха, съмнителни пожари, унищожени от багери здания и хронична апатия към тази културно-историческа ценност, най-накрая чудото се случи. Дойде моментът за дългоочаквания пробив- ремонт за пример на тютюнев склад.

Това се случва пред очите ни с масивното здание, построено някъде в средата на 20-те години на миналия век. В действителност става дума за една цяла постройка с фасада от ул. „Иван Вазов“ до улица „Г. М. Димитров“. Там оперира мощната фирма „Съединени тютюневи фабрики“, известна и като Картела. По-късно сградата е разделена, като сега ремонтираната част е северната половина към „Вазов“, докато южната не е спирала да функционира като мебелен магазин, временен дом на фондация „Пловдив 2019“, репетиционна на пловдивската опера и др.

Името на архитекта не е запазено, но стилът на сградата е изцяло в духа на ар деко, обичайно за 20-те години в Пловдив и, може би, най-внушителната като размери сграда от периода в града. С огромно удовлетворение можем да заявим, че в момента тя се радва също на внушителен ремонт с огромен респект към автентичността й.

Въпреки че проектът по реконструкцията на склада е мащабен, всеки детайл по него е пипан като с бели ръкавици. Всичко е правено на ръка, без евтини стиропорени отливки, с естествени и изключително скъпи материали. Работи се по наличните архивни изображения и чертежи на оригиналната сграда, такава, каквато е била с откриването си през 20-те години. Всички архитектурни елементи и декорации са реставрирани на ръка, с естествени материали, за да върнат автентичната им визия и специфика- от дограмата, през улуците, вратите и решетките на прозорците от ковано желязо, та до металната обвивка на покрива. Дори цветът на фасадата е най-близо до истинския, от времето на откриването на централата на „Съединени тютюневи фабрики“.

Всичко това се прави с изискванията на НИНКН, откъдето са одобрили проекта и контролират как се извършват дейностите по реализирането му. В пълен синхрон със съгласувания проект и тежките му специфики се движи инвеститорът Венцислав Каймаканов, който може да бъде забелязан ежедневно на обекта.

Не е ясно как ще бъде оживена цялата сграда. В района единствено се знае, че на покрива й ще има малък ресторант. Както и да за живее постройката обаче е сигурно едно- реставрацията на склада ще даде пример на другите собственици в Тютюневия град за това как трябва да се случват нещата в натоварената от история, драматизъм и архитектура градска зона. Поне за онези здания, които оцеляха, при целия този стремеж към разруха досега.