Пробив в Тютюневия град: Реставрация като по учебник на знаков склад

Реставрация като по учебник. Вярвал ли е някой, че може да прочете подобно изречение за Тютюневия град. При това за знаков склад от ансамбъла, с фасада на самата „Иван Вазов“. Е, след десетилетия на безстопанственост, саморазруха, съмнителни пожари, унищожени от багери здания и хронична апатия към тази културно-историческа ценност, най-накрая чудото се случи. Дойде моментът за дългоочаквания пробив- ремонт за пример на тютюнев склад.

Това се случва пред очите ни с масивното здание, построено някъде в средата на 20-те години на миналия век. В действителност става дума за една цяла постройка с фасада от ул. „Иван Вазов“ до улица „Г. М. Димитров“. Там оперира мощната фирма „Съединени тютюневи фабрики“, известна и като Картела. По-късно сградата е разделена, като сега ремонтираната част е северната половина към „Вазов“, докато южната не е спирала да функционира като мебелен магазин, временен дом на фондация „Пловдив 2019“, репетиционна на пловдивската опера и др.

Името на архитекта не е запазено, но стилът на сградата е изцяло в духа на ар деко, обичайно за 20-те години в Пловдив и, може би, най-внушителната като размери сграда от периода в града. С огромно удовлетворение можем да заявим, че в момента тя се радва също на внушителен ремонт с огромен респект към автентичността й.

Въпреки че проектът по реконструкцията на склада е мащабен, всеки детайл по него е пипан като с бели ръкавици. Всичко е правено на ръка, без евтини стиропорени отливки, с естествени и изключително скъпи материали. Работи се по наличните архивни изображения и чертежи на оригиналната сграда, такава, каквато е била с откриването си през 20-те години. Всички архитектурни елементи и декорации са реставрирани на ръка, с естествени материали, за да върнат автентичната им визия и специфика- от дограмата, през улуците, вратите и решетките на прозорците от ковано желязо, та до металната обвивка на покрива. Дори цветът на фасадата е най-близо до истинския, от времето на откриването на централата на „Съединени тютюневи фабрики“.

Всичко това се прави с изискванията на НИНКН, откъдето са одобрили проекта и контролират как се извършват дейностите по реализирането му. В пълен синхрон със съгласувания проект и тежките му специфики се движи инвеститорът Венцислав Каймаканов, който може да бъде забелязан ежедневно на обекта.

Не е ясно как ще бъде оживена цялата сграда. В района единствено се знае, че на покрива й ще има малък ресторант. Както и да за живее постройката обаче е сигурно едно- реставрацията на склада ще даде пример на другите собственици в Тютюневия град за това как трябва да се случват нещата в натоварената от история, драматизъм и архитектура градска зона. Поне за онези здания, които оцеляха, при целия този стремеж към разруха досега.











Хубава новина за Пловдив. Да се надяваме, че и тютюневата сграда в Асеновград ще има този късмет!
Чудесна новина!,
Всичко чудесно, но можеше да се спомене екипът изработил проекта.
Не е толкова важно!
Който иска да го разбере, с питане ще стигне до Цариград 🙂
На покрива ще има ресторант !
Тук чета два-три малоумни коментара! Явно това са или платени тролчета, или редки плиткоумни каруцарчета, които заслужават само презрение и кастрация!
Кво да ти каже човек.
Не знам какво толкова ценно има в тези сгради, че толкова ги коментират всички
Строени са за складове
Ценното е това, че строителите на „Хрушчовки“ (панелки), ще видят как са се строили дори „складовете“ едно време, а да не говорим за къщите им.
Складове! Реставрация!
Не е гъзарско! И какъв е тоя Пловдив?! Филибето му викаме.
Да бута фадромата складове ли са, к’во са, и да се опъне МОЛ с неонови надписи, на латиница, естествено, нали сме от клуба на богатите!
Регистрирани паметници на културата баха отписани, съборени, за да се появи вероната с нейния примитивен мутробарок. До нея събориха сградата на Булгартабак, за да издигнат нещо ново, което, макар и фалшификат, е поне по-грамотна имитация на някогашната архитектура. За подпалената сграда на Кудоглу имаше проект с надстройка за повече площ, и той пробутан в паметниците на културата, НИНКН. На Христо Ботев издигнаха някакво подобие на ЦУМ от някакъв от София. Това, което виждаме тук е рядък пример на културен подход. Би било проява на уважение, да се публикуват инената на проектантите.
Браво, ето ,че можело
Прекрасно! Ето време е в центъра да се даде на останалите тютюневи сгради и къщи възможност да заживеят нов живот. Градът ще стане притегателен център
Събаряне на всички подобни грозотии и нови функционални сгради, пък ако трябва нека са пак в този стил.
Складове нямат място в супер центъра.
Едно време са били на края на града
Тихо Гошко, слагай цървулите и отивай да търсиш ваще в столипиново.