Велоалейната мрежа в Пловдив може да стигне 160 километра?

Може ли велоалейната мрежа в Пловдив да се разшири с още 100 километра и как да се случи това. Тази тема дискутираха членовете на сдружение „Пловдив- Град за хората“ и кметът Костадин Димитров, който отправи поканата за обсъждане на нуждата от развитие на инфраструктурата на колоездене в града.
От сдружението представиха на градоначалника съставена от организация карта, резултатите от анкети, набелязващи приоритетните трасета за надграждане на мрежата, както и изследване на възможностите за нови алеи за велосипедисти.

“ Съставихме документ от 14 страници с практически предложения за нови велоалеи, свързващи отсечки и ремонт на съществуващи. В рамките на около час успяхме да представим и аргументираме повечето от нашите предложения на кмета и екипа му, включително на директора на дирекция „Строителство и инвестиции“ и на главния архитект“, съобщават от „Пловдив- Град за хората“. Членовете му са получили покана за последваща експертна среща, на която да бъдат обсъдени в повече детайли възможността за реализация на велоалеите.
„Радваме на започналия диалог и се надяваме (след дълги години прекъсване) общината да покаже, че велосипедната инфраструктура е реален приоритет“, допълват от движението.
Предложенията на “Пловдив – град за хората”, относно доизграждане и поддръжка на велоалейната мрежа в град Пловдив.
1. Площад Централен
Най-приоритетната промяна – площад Централен да бъде позволен за велосипеди. Площадът е широк и позволява спокойно преминаване, без да се създава напрежение между пешеходци и велосипедисти, а от друга страна е важна велосипедна връзка в ЦГЧ.
2. Цар-Симеонова градина
Разрешение за каране на велосипед с ограничение на скоростта 15 км/ч на алеята при входа на Градината до Народна библиотека Иван Вазов.
3. Зоната около Централна гара
Велоалеята по бул. Христо Ботев внезапно се прекъсва при Централна гара, няма връзка с велоалеята по бул. Васил Априлов, нито реална връзка с ЦГЧ. Предложението е след прекъсването, велоалеята да продължи по бул. Христо Ботев, като постепенно навлезе в границите на уличното платно и завие наляво преди светофара при площад “Гарата”. Там лентата за движение е преоразмерена и лесно може да бъде отделена двупосочна велоалея с буфер, която да се свързва с велоалеята по бул. Васил Априлов. За лесна връзка с площада и съотв. ЦГЧ, се изгражда велосипедна пътека, успоредна на съществуващата пешеходна пътека при кръговото.
Велоалеи се изграждат и на площад “Гарата”, пресичат го напряко и от източната страна отново се дублира пешеходната пътека с велосипедна такава. Профилът на връзката между кръговото и бул. Христо Ботев позволява две активни ленти за движение на МПС и двупосочна велоалея. Двупосочната велоалея продължава към ул. Иван Вазов в едната посока и северния тротоар на бул. Христо Ботев в другата.


4. Бул. Христо Ботев
Участък Централна гара – ул. Авксентий Велешки
Вариант 1
След преминаването през площад “Гарата”, продължава в границите на тротоара покрай автогара “Юг”, който в тази част е широк, а веднага след гарата, велоалеята продължава по ул. “Цанко Дюстабанов”, свива по ул. “Екзарх Йосиф” и чак след това свива по бул. Христо Ботев, както е описано и във вариант 1: навлиза в текущото пътно платно и тъй като лентите в участъка м/у мост Тодор Александров и кръстовището с ул. Авксентий Велешки са преоразмерени, улицата може да съвмести и двупосочна велоалея с буфер.
Вариант 2
След преминаването през площад “Гарата”, продължава в границите на тротоара покрай автогара “Юг”, който в тази част е широк, преминава между северната рампа на мост Тодор Александров и паркингът на хотел Кепитъл Сити Център, като след това за кратък участък е в тротоара и постепенно навлиза в текущото пътно платно. Тъй като лентите в участъка м/у бетонния мост и кръстовището с ул. Авксентий Велешки са преоразмерени, улицата може да съвмести и двупосочна велоалея с буфер.


Участък ул. Авксентий Велешки – бул. Цар Борис III
В този участък велоалеята може да споделя пространство с тротоара, тъй като е по-широк. Тротоарът може да се разшири леко, за сметка на автомобилните ленти, които имат по-голяма широчина от минималната допустима според Наредба 2 за Планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.
Участък бул. Цар Борис III – бул. Източен
Еднопосочни велоалеи от двете страни на булеварда с буфер 0.75 м, две активни ленти за движение 3,5 м и паркинг лента 2,5 м. Лентата за паркиране може да се мести от северната или южната страна на булеварда, според това къде би се постигнал по-оптимален брой места за паркиране, което ще бъде и естествен ограничител на скоростта. Може да се превърне в Синя Зона за платено паркиране. Преди кръстовища може да няма паркинг лента, а лента за завиващи. В посока изток велоалеята се свързва с велоалеите по бул. Източен.

5. Ул. Иван Вазов
При реконструкцията на ул. Иван Вазов да се изгради двупосочна велоалея, тъй като паважната настилка не е удобна за каране на велосипед.

6. Връзка Сточна гара – Цар-Симеонова градина
Обходна велоалея по ул. Кръстю Пастухов, която да свързва Сточна гара с ул. Иван Вазов. По ул. Иван Вазов се свръзва с площад Централен. Велоалеята да е еднопосочна в границите на уличното платно.
Велоалея по ул. Авксентий Велешки в другата посока. Отново еднопосочна в границите на уличното платно.
7. Бул. Цар Борис III
УЧАСТЪК СТОЧНА ГАРА – ПЛОЩАД ЦЕНТРАЛЕН
От бул. Христо Ботев до ул. Цанко Дюстабанов – велоалеята е предвидена от двете страни на булеварда, като пространството за нея се осигурява частично за сметка на средната разделителна ивица, платното за движение и бордюрите.
От ул. Цанко Дюстабанов до ул. Капитан Райчо – велоалеите продължават от двете страни, като необходимото пространство се осигурява частично от средната разделителна ивица, частично от платното и частично от тротоарите.
От ул. Капитан Райчо до ул. Света Петка – трасето преминава изцяло върху източния тротоар. От ул. Света Петка до Тунела – оформя се споделено велосипедно пространство от източната страна на улицата.
Тунела – предвижда се споделен тротоар за пешеходци и велосипедисти от двете страни. Тротоарите да бъдат леко разширени за сметка на пътното платно. Да се постави предпазна ограда като визуална и физическа защита между моторизирания трафик и уязвимите участници в движението. Ограничението на скоростта в тунела да бъде 40 км/ч, като се предвижда контрол чрез камери за скорост.
От Тунела до Водната палата – велоалеите да бъдат от двете страни на булеварда, като се използва пространство от разделителната ивица, пътното платно и бордюрите. Предвижда се ясна маркировка и през кръстовището с бул. „6-ти септември“, включително и велосветофар.
Мостът на Панаира – оформя се споделен тротоар от двете страни за пешеходци и велосипедисти.
От Моста на Панаира до първото кръгово кръстовище – велоалеите се изграждат от двете страни на булеварда за сметка на тротоарите.
От първото кръгово до бул. Дунав – трасето продължава от двете страни, като се
използва пространство както от тротоарите, така и от пътното платно, при
запазване на трите ленти за движение в посока.
8. Пещерско шосе
От бул. Васил Априлов до ул. Данаил Юруков – еднопосочни велоалеи от двете страни в
границите на уличното платно.

От ул. Данаил Юруков до ул. Явор – в дясно, на местата, които се предвижда дългосрочно да
се реализира разширението.
От ул. Явор до кв. Прослав – от двете страни – отчасти за сметка на платното и
отчасти на тротоарите.
9. Бул. Васил Априлов
От Пещерско шосе до бул. 6-ти септември – двупосочно от страната на 2ро РПУ – за
сметка на предвиденото в дългосрочен план разширение.
10. Бул. 6-ти септември
От бул. Руски до бул. Цар Борис III – еднопосочна велоалея от двете страни. Премахват се
бордюрите и велоалеята се повдига на нивото на тротоара. Уличните ленти за движение
стават 3м. След като велоалеята е на нивото на тротоара и е еднопосочна, според
наредбата може да няма буферна зона.

От бул. Цар Борис III до Житен пазар – от едната и от другата страна – за сметка на
разделителна ивица, бордюри и пътно платно.
От Житен пазар до ул. Ламартин – от лява част двупосочно за сметка на тротоар и
свързвайки се с двупосочната от ул. Ламартин нататък.
11. Бул. Руски
Поставяне на знаци за споделено пешеходно и велосипедно движение в островната алея.
Улесняване на връзките при кръстовища. Позволяване на пряко преминаване чрез
велопътеки при светофарно регулираните кръстовища (бул. Руски и ул. Гладстон)

12. Връзки и проблеми на съществуващи велоалеи:
Свързване на велоалеята на ,,Хаджи Димитър” както с тази по ,,Копривщица” през
стълбите, така и с тази на ,,Христо Ботев”. Най-лесно от южната страна заради доста
широкия тротоар.

Облекчено преминаване през кръговото на Водната палата. Там в момента се пресича и се
влиза в подлез, после пак се пресича кръговото след излизане от подлеза, за да се върнеш на
велоалеята. Не би било проблем да се направи някаква рампа или нещо подобно за лесно
слизане и качване до дигата на р. Марица с цел да се избегне пресичането и влизането в
подлеза. Това ще доведе и до улеснен достъп до реката. От двете страни на кръговото
има изграден достъп до реката и в момента, трябва само да се направи удобен. Подлезът в
сегашния си вид и начините да се стигне до него от бул. Марица с велосипед не са
благоприятни. Подлезът дори се заключва вечер.
По бул. Македония алеята се използва масово от пешеходци заради тесния тротоар от
страната на булеварда – има огромна нужда от пешеходна алея, успоредна на велоалеята.
Трябва да се мисли предварително. А това у нас си е изключение. Единствените грамотно проектирани велоалеи се появиха в далечните соцгодини по булевард Москва, днес България. Удобни широки тротоари, отделени велоалеи, разделителни ивици, по три ленти за колите. Това, което направи Тотев, велоалеи върху тротоарите, някъде за пешеходци изобщо не остана място, като на места по Шести септември например, стесненият булевард Мария Луиза с иначе огромните си тротоари, единият тротоар на моста на В. Априлов, забранен за пешеходци, ами безобразие си е. Пак добре, че пловдивските велосипедисти не са нагли и агресивни като софийските.
Задължително трябва да има връзка площад централен през средата на главната ,пешеходен мост и Карловско шосе.През ТУНЕЛА забравете,опасно е и е забранено през тунелите за велосипеди,МИСЛЕТЕ,тези кафенета и дюнери трябва да бъдат забранени по главната
Главната е за пешеходци.
Едни сте правячи…моста пак ще го правите,баси мошениците
И до Асеновград може да стига
Страхотно, велоалеите от града трябва да стигат до първите села около Пловдив поне. Особено до Труд, Радиново и другите, в които има много производства и пътувват много работници от града
Сняг, дъжд, бури, а трудолюбивите работници въртят педалите до Труд, Радиново и Асеновград като истински китайци.
евала