Графитърът Насимо рисува търсенето на мира на гърба на Халите

Всички търсим мира и спокойствието, затова рисунката е насочена към това

В чужбина хората са по-отворени към това изкуство, но и тук има развитие, смята Насимо

Графити рисунките на гърба на Халите разширяват своята площ през тази година. Цяла седмица там работи екип на известния графити артист Насимо. Творбата ще покрие цялата стена към квартал Капана с композиция, назована „Мир“. Тя е разширение на по-ранната рисунка от преди няколко години, която обхващаше само част от стената. Каква е идеята и какви са плановете за бъдеще разказа Насимо за читателите на KAPANA.BG:

– Какво представлява творбата, върху която работиш в момента и как се стигна до нейното изпълнение?

– Никола Сивков от Капана фест ме покани още преди няколко години да направя трите малки стени на гърба на сградата. След това работих други неща в Пловдив, а сега ме покани да направя и цялата сграда. Малко е трудно, тъй като сега трябва да го мисля в една обща концепция. В началото не съм започнал с тази идея и на базата на това, което съм направил преди това трябва да развия нещо, което да е много по-мащабно. Вече имам идеята в главата си, само трябва да го реализирам. Трудно е, тъй като сградата е и мащабна и разчупена, не е някакъв елементарен калкан и трябва да се съобразявам с много неща.

– Каква е концепцията на работата?

– Кръстил съм я „Мир“. Всички търсим щастието и спокойствието. Никой не желае да има напрежение и несигурност в живота му. Понеже сградата е на три нива, реших да изобразя три нива на съзнание, нека така го наречем. Висше, средно и по-нисше съзнание, и тъй като зависим от това най-висше ниво и всички се стремим към него, то е най-отгоре. Момичето в страни е в очакване на това, което се спуска отгоре. Затова съм я изобразил и по този начин с протегнати ръце, но това нещо вече идва, тя го е усетила и затова съм я изобразил в състояние на наслаждение и радост.

В рисунката има мотиви от Пловдив, различни сгради от околността. Търся връзка с всичко наоколо, българските елементи, но и неща, общи за всички, като слънцето и луната.

– С какво се занимаваш в момента?

– През лятото правя повече калкани и стени. Иначе се занимавам и с платна, правя различни изложби с живопис. Работя повече в чужбина, отколкото в България, там нещата стават по-лесно. У нас е трудно, но в чужбина всичко е по-организирано, хората знаят как да оценяват това изкуство. Тук липсва тази приемственост, но все пак все повече хора забелязват нещата, започват да го ценят. В крайна сметка навсякъде има хора, които толкова са затънали в проблемите си, че нищо не им прави впечатление, особено ако е нещо по-интелектуално.

– Когато не се занимаваш с графити, какво твориш?

– Правя различни изложби, пърформънси. Рисувам по-малки платна, които повече хора могат да си ги позволят, да си ги вземат и сложат в офиса, в дома. Има хора, които искат да имат нещо, но не всеки има стена, която може да бъде изрисувана и затова правя и тези платна. Последната изложба, която обикаля страната напоследък е изложба-инсталация, която е с едни грамадни платна. От време на време правя и по-малки неща. 

– Можем ли да очакваме нещо друго скоро от теб в Пловдив?

– Ако получа отнякъде покана да направя това, например да дойда с изложбата, ще се радвам. За този проект е нужно голямо пространство и е скъпо. Ако някой е готов да го финансира, ще се радвам. Пловдив има сцена, има хора, които се интересуват, виждам го това нещо и ще е много яко да се направи и при вас.