Дани Каназирева: Изборът на 26-и март ще излъчи хоризонт за бъдещо дясно управление

Вотът ще покаже дали ние сме свикнали и ще продължим да живеем като публика или ще направим  крачка към изграждане на демократично общество

Патриотизъм е да обичаш, а не да мразиш

Политици и партии злоупотребяват със страховете на хората, за да ги настройват един срещу друг. Аз се страхувам от тази омраза и я виждам

Дани Каназирева, водач на листата на Нова република в Пловдив. Интервю на Иво Дернев

Защо Дани Каназирева погледна към Жълтите павета?

Изобщо не съм погледнала към Жълтите павета. Не това е причината, поради която решихме да участваме в парламентарни избори. Ние, от Съюз за Пловдив, досега сами участвахме два пъти на местни избори. Не влизахме в коалиции и винаги биехме големите партии. Но след това те успяваха да се обединят срещу нас, тъй като ние сме различни. Различни като хора, като позиции. Настъпвали сме не един икономически интерес в Пловдив. Не сме се страхували в прав текст да говорим какво се случва и в общината. С две думи –

никога не сме били удобни на статуквото.

На последните президентски избори останахме отново пасивни, не подкрепихме никого. Дойде време и за предсрочните парламентарни избори. Пред нас имаше две възможности – или отново пак да сме пасивни, или да се включим. Избрахме второто на фона на целия популизъм, заливащ ни с откровени лъжи. На фона на омразата, която се насажда между хората. На фона на липсата на реални решения. На фона на липсата на реално представителство на града ни в София.

Смятам, че за всички в града е ясно, че 22-мата народни представители от Пловдив и областта просто ги няма. Нито веднъж не съм ги видяла да седнат на една маса, да набележат три приоритета на Пловдив и региона и да се обединят около тях. Да отстояват интереса и на града, и на най-живия регион в България. Ето например каузата Европейска столица на културата, която е национална. Никой от народните представители не застана реално зад нея. Не съм видяла също един депутат да застане зад лекарите, зад учителите, зад хората в Куклен например, които протестират срещу крематориум там. Няма ги тези 22 души, които са нашето представителство в парламента. Те там просто натискат някакви копчета и се отчитат пред партийните си шефове. И не работят за Пловдив.

Заради всичко това смятам, че наше морално задължение бе да не останем пасивни. И нашият регион да има силен глас. Малко след като 2,5 милиона души заявиха на референдума, че искат мажоритарни избори, всички партии изпратиха отново верните си партийни кадри в Пловдив и региона. Все едно не е имало референдум. Това нагло поведение мен ме дразни, обижда ме и ме предизвиква. ГЕРБ, БСП, „Да, България“, т.нар. Реформаторски блок- Глас народен, изпратиха тук хора от София, Ямбол, Перник, Габрово. Ние в Пловдив също имаме достойни и авторитетни хора. Стига вече! Това е неефективно и обидно за града ни.

Покрай казуса в Белене с изгонените бежанци и италианския свещеник, мнозина сравниха България с Мордор. Според вас злите сили ли властват тук и ако е така може ли въобще да бъдат преборени?

Имам усещането от години, че в България се води целенасочена политика към насаждане на простащината, омразата и разделение между хората. Все по-успешно се провежда тази кампания. Ние като общество трудно успяваме да се обединим зад кауза. Не може при тази огромна корупция, ние да се примиряваме с нея. Не можем да свикваме с тази омраза, която я насадиха между нас. Виждам, че апатията и озлоблението са все по-разпространени. Не знам дали са зли сили, но този негативизъм все повече завладява обществото ни. Надявам се да го преодолеем.

Не искам да бъда песимист.

Затова и морално се чувствам задължена да участвам и да подкрепя смели хора, с ясни позиции, образовани и можещи. Защото в задаващия се грозен парламент, макар и малко, трябва да има такива личности. И понякога е много по-достойно да бъдеш в опозиция, но да отстояваш позицията си. Това предварително сядане на трапезата от всички играчи в политиката и разпределението на властови позиции отвращава хората. Колкото до самия казус Белене – това, което се случи е много грозно. Неслучайно Нова Република свали доверието си от кмета. Случилото се със сирийското семейство там е продукт на тази омраза, която се насажда в обществото.

Политици и партии злоупотребяват със страховете на хората, за да ги настройват един срещу друг. Това е грозно и опасно. Аз се страхувам от тази омраза, аз я виждам. Може би на тези избори усещам най-силната омраза и най-силното разединение на обществото ни. Патриотизъм е да обичаш, а не да мразиш. Ние се движим по объркана ценностна система. Това е страшното.

Кой е най-мрачният ви сценарии за 26-и и времето след него и от какво най-много се страхувате?

Най-много се страхувам да не би манипулациите – и медийни и партийни, да успеят. Както успяха на местните избори. На местните избори умишлено отново десният избирател беше разделен, за да бъде накрая проведен един удобен балотаж и изборът на пловдивчани да бъде сведен до този, който видяхме. ГЕРБ играха с двама кандидати, които в последствие взеха своите удобни места. Не искам и сега десният избирател отново да бъде заблуден, че например така нареченият Реформаторски блок е дясно. Защото зад тази на пръв поглед силна абревиатура се крие жажда за власт и празно съдържание. Тази абревиатура паразитира на гърба на хората, които работиха за обединено дясно. То може да е малко, може да е труден пътят към това обединение, но не искам това заблуждение да успее. Това е моето голямо желание –

да разобличаваме манипулациите.

Защото, за жалост, виждам какво се случва в България – всичко е разпродадено. Ако продължим да се движим в тази объркана ценностна система, няма как да изплуваме. Ако не поставим четири приоритета за страната, няма как да стане. Ако не се активизираме като общество, ще потънем. Ако не успеем да се обединяваме, няма как да направим крачка напред. Не може някой да докаже „Този краде” и ние да продължаваме да гласуваме за него. Това не може да е нормално. Не може повече да е нормално. Поне аз не го разбирам и не искам да го приема.

Имам чувството, че това омаскаряване на всеки един, който заяви своята позиция, е ясен знак, че статуквото е там, но не е твърде стабилно. Ако ние не му се противопоставим, няма кой да ни измъкне. Всичко е купено и продадено- социология, медии, всичко. Партийните централи раздават работните места, обществените поръчки, удрят бизнеса.  Проблемите не ги разрешаваме, а ги задълбочаваме, но този цикъл трябва да спре.

Голямото предизвикателство на тези избори е дали след като поискахме мажоритарни избори, ще гласуваме мажоритарно. И сега имаме такъв шанс. Дали ще се разходим из листите, за да видим кой е там всъщност? Да видим кой и кога е защитил нашия град и региона ни. Ако не тръгнем към децентрализация – и партийна, и финансова, ние ще продължим да се движим в този тоталитарен режим, в който един човек или едно гише разпределя всичко. Етап, който отдавна трябваше да сме подминали и оставили в историята си.

Може ли проблемът да е скрит в това, че на хората така им е по-лесно?

Ние свикнахме да е така, това е. Но аз не искам да е така. И на мен, и на хората около мен в Съюз за Пловдив, ни писна. До гуша ни дойде от начина, по който ни карат да живеем. Живот на партийно подчинение. Живот, в който моделът на тоталната корупция, едва ли не е наложен като нормален. За мен

на 26-ти март изборът ще е ценностен.

Той няма да излъчи правителство. Този избор ще излъчи хоризонт. Ще покаже дали ние сме свикнали и ще продължим да живеем като публика, или макар и малка, но  ще направим  крачка към изграждане на демократично общество. Дали ние ще различим лъжата от истината. Дали ще оставим да ни повлияят жълтите медийни манипулации и кампании спрямо хората, дръзнали да се опълчат срещу статуквото и мафиотския модел, срещу Тях. Дали ще оставим пак да бъдем манипулирани. Най-лесно е да се откажем. Но няма да им доставим това удоволствие, поне аз.

Кои са Те, можете ли да ги назовете?

Всяка една партия, управлявала последните 15 години, заедно с техните посредници навсякъде. Тук има възпроизводство по икономически признак. Става въпрос за една и съща върхушка- ГЕРБ, БСП, ДПС. Та половината от водачите на листи на БСП са гласували за Делян Пеевски като шеф на ДАНС. За каква промяна говорят тези хора? Тъжно е, ако някой смята, че това ще е промяната. Наистина има нужда от смели хора в следващия парламент. Аз няма да лъжа, че ще променя България. Но мога да обещая смелост, с която ще отстояваме нашите позиции. Да обещая компетентност да посочваме проблемите и да предлагаме решения. И силен глас на Пловдив и региона, който липсва.

Какъв ще е животът на следващия парламент- колко ще е дълъг и колко драматичен той?

Не искам да правя прогнози. От нас зависи, на 26-ти, какъв ще е парламентът и какво ще е правителството и дали ще има такова въобще.

След като влезете в следващия парламент, кой е първият пловдивски въпрос, който бихте повдигнала от трибуната на Народното събрание?

Европейска столица на културата, разбира се. Всъщност, това е национален въпрос, не е пловдивски. Говорим за най-стария град в Европа, за естествената културна столица на България. И в същия момент, градът е пред провал в този така важен проект, при положение, че имахме депутати от града на възлови места, свързани с него- единият бе шеф на финансовата комисия, а другият на Комисията по култура. Всички тези сега, които се кандидатират от Пловдив, бяха и в предишния парламент, бяха и министри. А от 2015г. Пловдив не е получил една стотинка от държавната субсидия за Европейска столица на културата. Само заради тези си действия не трябва да получат и един глас на тези избори.

Защо според вас Пловдив не получи нито една стотинка от държавата?

Защото всичко е партийни схеми. Ние нямаме държава като държава, стъпила здраво на своите институции. Ние имаме партийни централи, които решават кой заслужава и кой не. Раздават като свои нашите пари.

Кои са другите теми на града, които трябва да бъда поставени в следващия парламент?

След ЕСК бих повдигнала въпроса за проектите, които от 20 години чакаме- Модър- Царевец, Голямоконарско шосе, разширението на Пловдив- Асеновград, южен обходен колектор, пречиствателната станция и канализация на район Северен. Много са големите проекти, по които трябва да се работи. И всички тези, които накацаха и налазиха Пловдив за тези избори, даже не са ги чували. Не може ДПС общините, които са с по сто човека на хартия, да получават 30 милиона. Да се харчат огромни средства за фитнес на открито или хандбално игрище в населени със сто човека места. И в същото време една община като Първомай да се моли за спортна зала. Или Пловдив да се моли за канализация в 21 век. Това е цинизъм. Липса справедливост при разходването на публичните средства.

Вече сте стъпила с единия крак в националната политика, това е факт. Ако това е естеството развитие на вашата формация Съюз за Пловдив, как ще продължи да се развива тя на местно ниво и какво очаквате в следващите три години да се случи в Пловдив, до следващите местни избори?

Много зависи Пловдив какво представителство ще има в следващото Народно събрание. Градът никога не е имал свое лоби в парламента. Следващите три години за града до голяма степен за зависими от това какво ще се случи в Народното събрание, дали ще има стабилно управление страната ни. Пловдив не е отделен от България- каквито са нашите проблеми, такива са и навсякъде другаде. За мен 26-ти е може би една от най-важните дати, която ще покаже какво ще се случи в България. Дали ще заложим на популизма, на фалшивия патриотизъм, на партийния вот или ще изберем хора, които все пак са показали и са доказали, че имат и познанията, и смелостта и силния глас. От нас зависи всичко.