Международна анкета, проведена от Европейския синдикален комитет по образование сред 28 страни показва четири основни дейности, които биха били успешни в борбата с кризата на европейското образование
„Почитай баща си и майка си“ – гласи петата божия заповед. Да почита родителите си, учителите си, по-възрастните е дълбоко залегнала етична норма в българското общество през вековете на неговото съществуване. Днес, за съжаление, наблюдаваме страшен феномен – отричане, пренебрегване и захвърляне като стара и ненужна вещ на древната мъдрост и морал. Уважението на човек към човека и по-скоро архаизъм и анахронизъм. Все повече примери от настоящето доказват, че много български ученици вече нямат уважение не само към учителите си и обществото, те нямат уважение към своите родители. Тази липса е градивният елемент на псевдо идеалите, на нея се дължи огромният дефицит от морални ценности, което противопоставя младите хора на утвърдените във времето норми в училището и обществото. На усещането за безнаказаност и недосегаемост се корени и голямата агресия, която всекидневно и повсеместно ни залива. С горчивина трябва да признаем, че много от учениците излизат от училище не като морално изградени и социално ангажирани граждани на Европа. Наблюдава се отсъствие на присъщата за стария ни континент толерантност, милосърдие и патриотизъм. Ежедневно ставаме свидетели на действия от хора, които не са готови да спазват основни човешки и държавни закони, следвайки своите имагинерни цели.
Кризата в българското образование е своеобразно продължение на кризата в Европа, но в по-големи мащаби.
Международна анкета, проведена от Европейския синдикален комитет по образование сред 28 страни показва четири основни дейности, които биха били успешни в борбата с кризата на европейското образование, но и биха подобрили значително неговото качество:
Организация на професионалното здраве и безопасност в училище – 60% от анкетираните;
Борба със случаи на агресия и тормоз срещу учители и сред ученици – 57%;
Подобряване на качеството чрез промяна на бранда и обратна връзка – 55%;
Разширяване на възможностите за професионално развитие на работещите в образователната система – 51%.
Към тези четири основни дефицити, пречещи на по-доброто качество на образованието, анкетираните в България добавят още четири:
Недофинансиране на образователната система и прекомерна зависимост на образователната система от начина на разпределение на финансовите средства /парите следват ученика/;
Понижаване на обществения статус на педагогическия работник, което води до дефицит на духовни ценности, формиращи се в образователните институции;
•Тотално изключване на водещата роля на родителя и семейството от задължението за възпитанието на децата и учениците и липса на санкции към родителите при провал в семейното възпитание;
Липса на дисциплинарни лостове в работата на учителите, които да се задействат при драстично нарушение на училищните правила от учениците.
Някои български медии се увличат в меркантилните си интереси и тиражират нечистоплътни кампании, без доказателства и проверени факти, с които нанасят непоправими щети на образователните институции, сриват авторитета на учители и директори. Това се отразява пагубно на мисията на българското училище да възпитава, социализира и създава граждани на Европа.
Във връзка с казаното дотук е обяснима и логична задаващата се национална криза, свързана с липсата на квалифицирани кадри, които да желаят да работят в образователната система. Скоро в много класни стаи ще видим тъжната картина на ученици без учители – духовни водачи и будители, творци и вдъхновители. Безспорно това ще доведе и до огромна липса на квалифицирани кадри във всички сфери на живота и във всички браншове.
За това са необходими спешни мерки, които от десетилетия се неглижират – на първо място незабавна промяна в новия образователен закон и прилежащите наредби:
за търсене на отговорност от родителите, които не се справят с родителските си задължения. Организиране на неделни училища за родители, които са абдикирали от родителски контрол и задължения по холандския модел;
За предоставяне на дисциплинарни лостове на учителите и директорите, с които да противодействат на агресивните и хиперактивни ученици. При психологическа и физическа агресия между ученици и срещу педагози, училищните власти да налагат задължително адекватни санкции;
Съпричастните и отговорни за обучението и възпитанието на децата и учениците български институции да се активират и да се наместват задължително при всеки сигнал за побой и агресия. Да се налагат санкции от СЕМ на медии, които без доказателства тиражират гледни точки на родители и ученици, защото подобни евтини кампании на някои медии сриват авторитета на цялата образователна система.
Юлиян Петров, председател на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“
