Повече от половината занаяти бяха премахнати през 2015-та година
Административна „дупка“ в Закона за занаятите пречи на българските майстори да се легализират в чужбина
Стефка Георгиева
Промените в Закона за занаятите не са от днес. Те станаха факт още през 2015-та година, когато официално признатите майсторства рязко намалиха броя си и от 129 останаха само 57. Макар първоначално измененията да не се усещаха толкова осезаемо, то вече са сериозен проблем за нашите сънародници, решили да потърсят реализация извън пределите на страната ни по една или друга причина.
По темата разговаряхме с Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара. Тя подробно ни обясни за проблемите, пред които са изправени нашите майстори и техните калфи.
Проблемът се корени в това, че старите майстори нямат право да валидират знанията на своите по-млади колеги. За да се превърнеш от калфа в майстор преминаваш дуално обучение – теоретическа и практическа част, след което се явяваш на изпит пред Регионалната камара, за да може тя да признае уменията, които даден човек е усвоил. „В България не е необходимо да имаш диплома от Камарата, за да имаш фризьорско или друго ателие. Ние сме много либерални в този режим и често дори не ти е необходим какъвто и да било документ, който да свидетелства за знанията и опита на дадения човек. За българските майстори в Германия, обаче, това се превръща огромен проблем, защото това е недопустимо. Там ако нямаш диплома от Занаятчийската камара си един обикновен работник, а да засвидетелстваш майсторлъка си извън страната коства непосилни за нашенци средства. Постоянно ни се налага да изпращаме писма, които удостоверяват нечий успешно положен изпит, но не можем да издадем диплома за занаятите, които отпаднаха от закона“, разказва още председателят на Регионалната камара. „Ние сме задължени да спазваме закона и да се приспособяваме към него такъв, какъвто е“, коментира г-жа Симидчиева.
Само преди няколко дни тя предложи от името на Камарата изменение в закона, който да помогне на майсторите, извадени, макар по официални данни все още да са членове на сдружението. Тони Симидчиева обясни, че е редно щом Занаятчийската камара не може да издаде диплома, то да има друга институция за занаятчиите, която да валидира знанията и опита им. Дипломите за професионална подготовка, издавани от специализираните центрове, у нас не се взимат предвид, а извън страната ни са абсолютно неприложими, което поставя майсторите на колене пред закона. „Понякога идват хора, които плачат и ме обвиняват, че си измислям правила, но аз не мога да стана закононарушител, а не мога и да им помогна“, допълва още председателят, като заявява, че това е огромна дупка в закона, която трябва да бъде запълнена. Симидчиева изреди няколко добри примера по време на разговора ни. Тя заяви, че преди последното обновяване на Закона за занаятите у нас, той е бил същият като този в Германия и е работил много добре. Шефката на занаятчийте даде пример от друга страна – благодарение на развития туризъм, в Мароко 90% от брутния вътрешен продукт идва от занаятчийството, което е наложило учредяване на Министерство на занаятите.
