Д-р Георги Миндов: Плащаме 10 пъти по-малка здравна вноска, отколкото в Германия, а искаме немско здравеопазване

Д-р Георги Миндов, общопрактикуващ лекар и председател на Дружество на софийските общопрактикуващи лекари:

• Българинът доверява живота си на лекаря, отива да го лекува, но в същото време го мрази
• Кой е виновен, че у нас има 10 пъти по-малка здравна вноска, отколкото в Германия, а българинът иска немско здравеопазване
• Повече хора умират в България от тютюнопушене, отколкото във войната в Украйна

Колко лични лекари празнуват на 7 април и достатъчни ли са те за българското население?

По последни данни прогресивно намаляваме – под 3900 сме вече, като в сравнение с 2000-та година сме били над 6000. Това е 30 % по-малко, но и населението намалява всяка година с около 30-50 000 души, нямаме и много млади колеги.

Защо? Няма ли перспективи пред младите лекари?

Много са причините – не е престижна нашата професия. Ние, общопрактикуващите лекари, сме на първа линия на цялата нереформирана, нефинансирана, тежка административна система,  която не може да предостави услугите и качеството, което хората искат. И там се отключва агресията, лошото отношение, никой не иска да го бият, унижават, независимо за какво заплащане става на въпрос. Цялостното отношение на обществото към лекарите е на дъното. Има една тлееща омраза към лекарите. Българинът доверява живота си на лекаря, отива да го лекува, но в същото време го мрази. Това не е нормално.

Започна ли системата да се реформира с въвеждане на е-здравеопазване – вече имаме е-рецепти, е-направления, е-досие?

Настана едно объркване – целият импулс това да се случи дойде от Ковид обстановката. Тогава бяха разрешени дистанционните консултации, прегледите по телефона. След като приключи извънредната обстановка обаче, хората останаха с впечатлението, че и занапред ще е така – ще имат кол център с лекар, който ги познава и ще могат да си поръчват рецепти и направления, както си поръчват пица и такси. Нека хората знаят, че това е незаконно и не трябва да го правят. В други европейски страни има механизъм, това е регламентарно и консултацията от разстояние се заплаща – у нас все още такъв механизъм няма.

Рекордьори сме като нация по смъртност в Европа. Защо и как може да се намали заболеваемостта и смъртността у нас?

Имаме отчайваща статистика, която обаче не се признава официално от нашето министерство. Средна продължителност на живота у нас е с 8-9 години по-ниска от европейската, до 71 г. средно живее българинът, европеецът – до 80 г.

Много са причините, не е само здравната система. Започва се още от раждането и бременността – майките как се хранят и в какъв психоклимат живеят, през израстването, въздуха и околната среда, вредни фактори, социални моменти, личната отговорност за здравето и накрая е последния етап – когато се намеси медицината, която често е безсилна да се справи, особено с онкологичните заболявания.

Един по–философски въпрос – от какво боледува българинът – от липсата на грижа за здравето си, от самото българско здравеопазване, което все чака да се реформира или от собствените си вредните навици и начин на живот?

Комплексно е. Първо – отговорността за здравето на всеки човек е лична. Но цялостната политика през последните няколко десетилетия, аз работя от 27 години, е, че не се отделят достатъчно пари за здраве и финансирането е малко. Най-голямо доплащане в цяла Европа има в България. Не може да се спести от лекарства, защото те са на международни цени. Не може да се спести от апаратура, защото тя е вносна. И какво остава – да се спести от лекарския труд. Когато лекарят не  е добре платен, започват отклоненията – агресията към лекарите и недостатъчното обръщане на внимание на пациентите. И хората започват да питат- кой е сбъркал, кой е виновен?

Кой е виновен, че у нас има 10 пъти по-малка здравна вноска, отколкото в Германия, а българинът иска немско здравеопазване. Няма как да получи немския пакет услуги с немското качество на цени, за които плаща с настоящата 8 % здравна осигуровка у нас.

Една позната, която работи в чужбина като санитарка, ми сподели, че здравната вноска, която й удържат месечно от заплатата, е 280 евро, у нас- минималната е между 30-50 лв., средната – около 100 лв. Е , няма как да плащаш 5-6 пъти по-малко и да получиш немския пакет, някой трябва да го заплати. И започва недостиг на лекарства, недостиг на лекари, на специалисти.

Ние сме най-бедната страна и с най-малка здравна вноска. После хората казват – аз за какво плащам вноски, след като си доплащам всичко. Плащат повече след това, защото преди това плащат изключително малка вноска. Тази здравна вноска, която от години не е променяна, трябва да стане плавно поне 10-12 %.

И другите богати държави имат проблеми. Там дори и с месеци да чакаш преглед при специалист, знаеш, че ще получиш качествена медицинска помощ. В Англия се чака минимално между 4-6 часа за Спешна помощ. У нас ако се случи, ще се съберат всички медии да показват как хората са чакали 4 часа. Там това се приема за нормално.

Няма българи, които да живеят в чужбина и да идват да се лекуват у нас, изключително редки случаи, като изключим зъболечението. Те предпочитат другата система – там, също имат недостиг на кадри, на медицински сестри. И най-лесно им е да изтеглят от България готовите кадри.

Нека да продължим разговора за отношението на българина към собственото му здраве  и неговите вредни навици, които го водят при вас, при лекаря. Например тютюнопушенето. По данни на Евростат 38 % от българите пушат. Как личните лекари трябва да се включат в отказването на този вреден навик, оказващ пряко влияние върху здравето и продължителността на живота на пациентите?

Данните са много тревожни в това отношение. В последния доклад на ЕК се казва, че 18 % от смъртността в България се дължи на тютюнопушене, това е повече от една война, която сега например се води в Украйна.

Повече хора умират в България от цигарите, отколкото във войната в Украйна.

И според мен даже пушачите не са 38%, а сигурно са 50 %. Да каже лекар на някой пациент да спре цигарите и той да го е направил – аз не знам за такъв случай. Много е трудно отказването, но поне вече има по-малко вредни алтернативи.

Българинът трябва примерно да има някакъв силен стрес, да е уплашен или с онкологично заболяване, тогава може да потърси алтернативни методи. Едни от тях са бездимните устройства, които намаляват до 95 % вредните канцерегоненни вещества, включително катраните. При тях остава само никотин. Това можем да ги съветваме. Аз това, което съм успял за няколко години – никой не съм успял да откажа от цигарите, но поне да преминат на алтернатива без горене. Пак не е напълно безвредно, но е по-безвредно от цигарата, при която има горене на тютюн. А оттам идва и димът. Неблагоприятните последствия от цигарения дим за околните също не трябва да се подценяват, а те до голяма степен се избягват при бездимните алтернативи. Аз съм потресен, когато видя в кола, в която има дете, да се пуши, и то на затворени прозорци.

През декември бях в Лондон, никъде не видях някой да пуши цигари – на улицата, в кафенета, както е при нас. Цигарите не се продават явно и са  много скъпи. Единственото, което съм видял, е да се използват електронни цигари.

Не малко са обаче случаите на хора, които пушат цигари и едновременно с това използват електронни цигари или нагреваеми тютюневи изделия. Това обаче намалява ли реално вредата, когато използват и двете едновременно?

При двойната употреба не се приема само никотин. Вредните вещества, доказано 70 канцерогенни, си остават в дима на цигарата. Това смесено пушене не е вариант. Някои пациенти, които ползват само нагреваеми тютюневи изделия вместо цигарите, споделят, че дишат по-леко или че намалява или изчезва сутрешната кашлица. Такива данни са отчетени и в редица клинични проучвания при пушачи, които са преминали изцяло само на бездимни алтернативи.

Освен цигарите, алкохола, вредното хранене, ниска двигателна активност, лошото менажиране на здравеопазването в България, всичко това води до високата смъртност и лошите демографски показатели. Тука говорим и за детска смъртност, ниска раждаемост, недоносени деца, деца с увреждания, които се раждат вследcтвие на тези вредни фактори- въздух, вода, тютюнопушене.

Дори пластмасовите бутилки, с които не трябва да имаме контакт. Пластмасата отделя вредни вещества през кожата, през течността, която пием и това са доказани канцерогенни вещества за рак на гърдата и рак на простата.

Хората не знаят, че дори не трябва да пипат банкови карти, защото бисфенола от пластмасата минава през кожата, натрупва се и не може да се излъчва.

Така –  пластмасата, вредата от лошия въздух и фините прахови частици, по които също сме рекордьори, тютюнопушенето като отделен самостоятелен фактор, причиняват белодробни заболявания.

Накрая на разговора, д-р Миндов, какво си пожелавате като лекар?

Младите хора у нас да станат  по-позитивни, по-добре настроени към себе си и околните. Целият ни здравен статус да се промени, да бъдем по-щастливи, по-усмихнати, да станем европейска страна с европейски показатели и здравеопазване, и с едно достойно финансиране на цялата система и на лекарите.

Всяка икономия от здраве след това се плаща. И ми се иска в заключение да цитирам наш професор: „Здравето е безценно, но не е без пари“.

Източник: dir.bg