Страната ротационен председател на ЕС може да поднови дебатите по темата, ако постави това като свой приоритет
Автор: Йоан Колев
Още през 2018 година Европейската комисия предложи да бъде сложен край на смяната на лятното и астрономическото часово време, съобразявайки се с волята на 4,6 милиона европейски граждани, участвали в допитване по темата. Подкрепа за това решение комисията получи и в Европейския парламент, където с 410 гласа „за“, 192 гласа „против“ и 51 гласа „въздържал се“ бе прието, че страните, които ще предпочетат да запазят стандартното (зимно) часово време, могат да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на октомври 2021 г. На практика обаче това не се случи.
Очаква се всяка държава членка сама да вземе решение на кое време иска да остане. Но докато това стане, поне засега, европейските граждани продължават да изместват стрелките на часовника по два пъти годишно.
„Последиците в икономически план от смяната на времето не са толкова значими, колкото тези върху здравето на хората. Сърдечно-съдовите проблеми се увеличават при смяната на часовото време, 40-45% от европейските граждани страдат от безсъние след смяната на часовото време и им трябва месец, за да се адаптират към новото време – отбелязва евродепутатът от ЕНП ГЕРБ Емил Радев. – Нагаждането към новото часово време влияе и върху производителността на труда на хората. Всичко това ни води до извода, че трябва да преосмислим смяната на часовото време, тъй като ползите са доста по-малко от потенциалните вреди. Когато става въпрос за здраве не можем и не бива да правим никакви компромиси.“
Действително последиците, които търпи човешкият организъм при смяната на часовото време два пъти годишно са много, като умората и недоспиването са най-честите техни проявления.
Кардиолози твърдят, че със смяната времето се увеличава и броят на инфарктите, а безсънието е сред основните причини за тях. Хроничното недоспиване води и до напълняване и сърдечно-съдови заболявания. Смяната на времето нарушава основния биологичен ритъм на организма. Това засяга всички хора, но най-сериозно се отразява да онези със сърдечно – съдови и други заболявания, при които от съществено значение е приемът на лекарства в точно определени моменти от деня.
“Има хора, които са по-склонни към т. нар. сезонно афективно разстройство (склонност към депресия) точно при смяната на сезоните и преминаване към зимно часово време, тъй като слънчевата светлина е пряко свързана и с хормона на щастието – серотонин, а през зимата тя е по-ограничена – отбеляза по повод тазгодишното връщане към зимното часово време неврологът д-р Диана Дечовска. – В такива моменти най-често нямаме настроение, енергия и изпитваме нежелание да вършим ежедневните си задачи. Този вид депресия често отключва неконтролируемо желание за храна, тоест води и до затлъстяване и рисковете свързани с него” – обясни д-р Дечовска пред БТА.
Здравословното хранене, хидратацията на организма, добрият сън, физическа активност и по възможност повече време на слънце ще ни помогнат да се справим по-лесно със промяната на часовника. По принцип е хубаво около седмица преди часовата смяна да започнем да си лягаме с около половин час по-рано, за да можем да преминем плавно периода на адаптация, съветват невролози.
Смяната на часовото време има и своята интересна история. Родоначалник на идеята е президентът Бенджамин Франклин, един от създателите на конституцията на САЩ. Още през далечната 1784 г. той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ и предлага на парижани да стават и съответно да си лягат по-рано, измествайки стрелката. Идеята става факт повече от 100 години по-късно, а европейската държава, която я прилага за първи път не е Франция, а Германия през 1916 г. с цел да намали използването на въглища за отопление и да ги пренасочи към оръжейното производство, заради бушуващата все още Първа световна война.
Дали и кога преустановяването на смяната на часовото време ще стане факт – предстои да разберем. За да продължат дискусиите по темата в рамките на ЕС, тя трябва да бъде поставена на дневен ред от страната ротационен председател на Съвета на ЕС. Последно подобен дебат е воден през втората половина на 2019 г. по време на Финландското председателство.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Под тепето“.