Складът на тютюневия магнат Магърдич Томасян стърчи гордо, но пусто
Десет наследници притежават масивната сграда на Руски, плащат чинно 50 хиляди данък на година, без да я ползват
Ервант Хугасян: Строена е през 1923г., не е паметник на културата
Потомъкът на Томасян се чуди как складовете на Кудоглу са попаднали в частни ръце
Има сграда, която стърчи гордо като символ на онези индустриални времена с дъх на тютюн, за които говорим усилено след всеки пореден удар по паметта на Пловдив. Тя е там, в страни от пепелищата в Тютюневия град, макар и не толкова красива в архитектурно отношение, но толкова знакова в историческо. Става въпрос за склада на тютюневия магнат Магърдич Томасян, при когото в Пловдив е стажувал самият Зино Давидов. Масивната постройка на тютюневи фабрики „Томасян” седи пустееща и очакваща бъдещето си на ул. „Велико Търново” и бул. „Руски”. В склада няма живот от 2008г. когато имотът е освободен от Стоматологичния факултет. Към днешна дата наследниците на Магърдич единствено плащат данъци за привилегията да са част от тютюневата история.
Един от преките потомци е Ервант Хугасян, за когото сме писали неведнъж. Днес, десет дни след пожара, той още се чуди как се стигна до стихията в Тютюневия град. И неразбиращо вдига ръце щом си задава въпроса как складовете на Кудоглу са попаднали в ръцете на италиански бизнесмен, без никаква връзка и отношение с тази така важна за Пловдив тютюнева история.
Нашият склад не е паметник на културата. Сградата на арх. Попов е строена е през 1923г. и е оцеляла много изпитания, защото е изключително солидна, казва Ервант. Той разкри, че десет наследника имат различни дялове от постройката, като самият той притежава една четвърт от нея. Повечето от тях са пръснати по света и поддържат трудно връзка.
А явно привилегията да си част от рода Томасян струва скъпо, тъй като всяка година потомците броят близо 50 хиляди лева данъци на община Пловдив. Близо 40 000 лв. от тях са такса смет, а останалото е данък сгради. Всички трябва да плащаме данък за имотите си, но не разбирам защо плащаме такава такса смет, при положение, че сградата ни е заключена от близо десет години и не прави боклук. Разбирам да се плаща нещо символично, но близо 40 хиляди на година е твърде, твърде много, подчертава Хугасян и засяга един от проблемите, които седят пред собственици на подобен вид сгради, при това без тяхната да има статут на паметник на културата. Припомняме, че в последно време се появиха предложения за гъвкава политика от страна на общината по отношение на местни данъци и такси към собственици на паметници на културата, с която да бъдат мотивирани да инвестират в поддържане на имотите си.
Не знам какво може да стане с нашата сграда. Базата е изключително солидна, става за културна дейност, клиника, луксозни жилища, но би струвало много пари. Имахме купувач на времето с конкретни предложения, но някои от другите наследници отказаха да продават дяловете си. Складът трудно може да се продава на части. Парцелът е близо 4 хиляди квадратни метра, а застроената площ е над 10 хиляди квадратни метра, казва Ервант Хаугасян и подчертава, че никой от общината не се е свързвал с него по повод идеите за Тютюневия град, част от който, макар и по-отдалечена, е складът на Томасян.
Самият Магърдич е един от индустриалните символи на седемте тепета. През 1872 година, едва 15-годишен, основава собствена фирма за преработка на тютюн. В последствие, пловдивските фабрики Томасян се превръщат в едни от най-крупните производители на цигари в Южна България. През 30-те години на 20 век произвеждат рекордните 1 млн. цигари на смяна и са били сред 10-те най-големи данъкоплатци в страната. Марката папироси Томасян е известна с високото си качество на произвежданите цигари, направени от новоселекциониран по- евтин тютюн. Печели златни медали на международните изложения. Национализацията през 1947 година слага край на фамилното производство, което се влива в пловдивския гигант Родопи.