Дробчета и красота

Брааатяяя Ееенчеееви! Помогите! Не искам да работя

Кирил Николов

Обичате пилешки дробчета, знам. Който отрича, не е ял от моите. Доскоро и аз не бях ял от тях. Но мързелът на човека е най-креативната детерминанта в този несъвършен свят на истеричните амбиции…
Ех, бе, как го казах – малко ще медитирам върху смисъла на тази сентенция и ще продължа…

Та такаааа…
Пържените дробчета, приятели от всички виртуални краища, са велика класика, особено приготвени на хипер жежък огън с много мазнина от човек, който ги обича алангле. А който не ги обича алангле е пълен левак. Но знаете, нали, какво се случва при тая рецепта в кухнята? – МАЗАЛО, от което Мистър Пропър получава психомоторен ступор.
Затова /аз тоя бледолик хигиенист с вид евнух не го обичам/ измислих нещо ново:
Овалях дробчетата в брашно и ги фърлих в обилно подмазаната тефлонова тавица. Сол не! Готвачи сте, знаете защо сол върху дроб се слага чак след изпичане. Този елементаризъм намуших в абсолютно сгорещената фурна, нетърпелива да приеме пилешките концлагеристи. Оставих нейните жежки протуберанси да оцвърчат дробчетата. Това стана за четири-пет минути и ги извадих под аспиратора. Наръсих ги с кашкавал и ги върнах в пещта. Броих до десет и ги извадих…

Всеки знае – дробчетата се ядат врели. Червеното вино пък се пие на стайна температура. Тази отдавна клиширана аксиома, обаче, означава 15-18 градуса, защото, когато хомо винарят се е добрал до нея, в къщата му не е имало парно на пелети.

Виното на пролетарската ми трапеза е първата проба, която дегустирам за сезона от една дълга серия мерло реколта 2015, оставено до този момент да излезе от пубертета си. Сиреч да се хармонизира, а младежкото му акне само чаровно да загатва за младостта, нежели да дразни. Харесах го и то много, та дробчетата свършиха. Ако ми видите талията, ще речете, че и моята неземна красота е пред изчерпване. Надявам се на срещи с вас преди този апокалипсис, защото сега вече само на едната красота ще разчитам.
Браааатяяяя Ееенчевииии! Помогите! Не искам да работя.