Снишаването няма да помогне. Силата се пробужда…
Димитър Герганов
За всеки един обзор на изминала година са абсолютно сигурни две неща – субективен е, и няма начин да бъде изчерпателен. Четири от Пловдив и три от света. Звучи ми справедливо, а и 7 е щастливо число.
Като че ли през цялата година Пловдив живя под знака на местните избори. Кампанията започна нетипично рано с размяна на медийни залпове и подозрително утихна месец преди вота. Явните и скрити коалиции в един момент забъркаха такъв миш-маш, че направиха избирателя разноглед. В крайна сметка след драматичен балотаж новият стар кмет спечели на „косъм”. Отново. Така опроверга хилядолетна максима, че „историята се повтаря, но като фарс”. Вероятно само той си знае какво му коствало. Защото „майните” сме особена порода хора и винаги си намираме от какво да сме недоволни. Критикувал съм кмета и ще продължа да го правя, но в интерес на справедливостта, трябва да отбележим, че състоянието на Центъра в градове като София и Варна, чиито кметове бяха преизбрани убедително, може да се опише накратко като – жалко! Достатъчно е човек да се разходи покрай НДК, както направих неотдавна. Нашият кмет обаче може да се утеши с друга поговорка – „никой не е пророк в собствения си град”. И да се опита да я опровергае…
Пловдив 2019 му предоставя отлична възможност. Предстоящата четирилетка вълнува мало и голямо, което има от основно образование нагоре. Към момента единственият проблем е, как точно да се консумира емоцията? – „Заедно” или по отделно. Исторически погледнато българският индивидуализъм не дава големи надежди, но от друга страна – „всеки сам кове съдбата си”. В смисъл, че провалът не е предопределен. Нито пък успехът. Концепцията да се даде на всички по малко, обикновено завършва с катастрофа, защото накрая никой не е доволен. Фиксирането пък, върху няколко приоритета е теоретично правилно, но за да бъде обяснено и защитено пред широката публика, предполага пълна прозрачност и липса на зависимости. Това обаче са висши управленски решения. При всички случаи гражданската енергия около Европейската столица е налице, остава да се канализира…
Няма как да не спомена с няколко думи новите чудесни за града ни придобивки – Пеещите фонтани, Спортната зала, Велоалеите… Да ги приемаме само като бетон, желязо, стъкло и усвоени пари е също толкова глупаво, колкото и да не задаваме въпроси. Например, относно прозрачност на обществените поръчки, постигнати цени и качество на изпълнение. От администрацията не трябва да се сърдят – това е част от демократичния процес. Засега „кучета си лаят, керванът си върви”, така че едва ли са особено впечатлени…
През 2015-та в Пловдив се случиха още много неща. Като например прекрасния шумен и пъстър Капана фест през юни и септември. Високо вдигната летва, с която декемврийското издание се пошегува… Искрено се надявам, организаторите да възстановят инерцията и да надграждат. За фестивалите Едно ще бъда лаконичен – до момента не ги разбирам като съотношение цена-качество. Както и обратно. Толкова за Пловдив.
И по света се случиха много неща. Бежанците. Тази многолюдна човешка вълна, която запрати 1,2 милиона съдби от Ада на войната и бедността в топлата майчинска прегръдка на Стара Европа. Поне според официалната версия. Сещам се за поговорката „голям залък хапни – голяма дума не казвай”! Почти съм убеден, че тази мъдрост има германски вариант, но изглежда точно тогава фрау Меркел е избягала от час. През последните десетилетия обаче култовите реплики са немски патент – така падна и Стената. ЕС днес прилича на непотопяемия Титаник малко преди срещата с айсберга. Или вече се срещнаха? Чувате ли как се пръскат металните шевове на обвивката и изхвръкват нитовете? Идеалното извинение за Европа на две, че и на три скорости. Май отново изтеглихме късата клечка…
Алекси Ципрас уж, изтегли дългата. Ама, надали! Нашите южни съседи само си мислят, че са направили правилния избор. Спасяването на Гърция! Драмата на полугодието, преди да дойде сериалът с бежанците. Среднощни заседания, истерични совалки и драма в най-добрите древногръцки традиции. Резултатът – номинално Гърция е в Еврозоната и ЕС, но реално качеството на живот на елините застрашително се доближава, до това в България. „Отворени банки”, които пускат по 60 евро на ден без значение каква ти е сметката, 25% безработица – у нас почти три пъти по-ниска, между 200 и 500 хил. бежанци, които ще останат там, защото де факто границите на запад вече са затворени. Още много милиарди, които ще трябва да бъдат върнати с приватизация, икономии и „реформи”. Краят на почти 40 години „долче вита”. Изпълнен съм с тъга…
Още по-голяма тъга ме изпълва от лудостта на света, който позволи вирусът Ислямска държава да инфектира човечеството. Проблемът беше осъзнат, чак когато удариха в сърцето на Париж – люлката на свободата според съвременните разбирания. Сблъсъкът на цивилизациите? Тържеството на Хънтингтън? Или мирис на петрол и изпуснат дух от бутилката. Прокламираният до неотдавна като свършен факт еднополюсен свят, се завърна с гръм и трясък към повече полюси, от преди времето на Студената война. Добро и зло са размити. Дори няма права линия, което твърде затруднява отговорните фактори в малките държави – не знаят накъде да се завъртят!
Този път снишаването няма да помогне. Силата се пробужда…
