Ирмена Чичикова: Важно е героините ми да бъдат различни една от друга – и визуално, и като характер, и като природа

Обаждането от Петър Попзлатев ме намери готова, в цялата ми същност, за ролята на Юра, казва актрисата

Ирмена трепетно се вълнува от първата голяма роля в киното, колекционира издания от цял свят на "Алиса в страната на чудесата" и обожава U2

За нея Пловдив е място, на което винаги намира покой

Ирмена Чичикова е от онези жени, които изпълват пространството с изящност, а при разговор, още в първите минути, ясно личи, че зад красотата й се крие интелект и дълбока душевност. Избира да стане актриса, още като ученичка в ОУ "Алеко Константинов" – училището в родния Пловдив, за което и до днес пази скъпи спомени.
Търпеливо дочака първата си голяма роля, тази на Юра в "Аз съм ти" на Петър Попзлатев, а високите оценки за играта, които получи миналата вечер, след края на прожекцията, видимо я развълнуваха.

Филмът ще се завърти на екран през януари, когато пловдивчани ще могат да го гледат в Лъки – Дом на киното.
Блестящата режисура и в тази лента на Петър Попзлатев, личи още в първите минути. Френският възпитаник е помислил за всичко – от умело подбраните места за снимки, през въздействащите костюми и детайлите на двете различни епохи, до силните послания на филма.
Оператор, като Емил Христов, няма нужда от представяне, а красивото и майсторско снимане, пленява зрителя от началото до края. Героите, пресъздадени от плеяда класни български актьори, както и от колоритното присъствие на македонката Миляна Ленак, съвсем оправдава наградите и номинациите, които не са една и две:
5 награди от "Златна роза" – Специалната награда на журито, за режисура, за най-добра актриса на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова, за костюми и на критиката
3 награди на Филмовата академия – за режисура, актриса на Жанет Спасова и музика
Шанхай – конкурсна програма
Месец на европейското кино в Токио – откриване
Фестивал на любовните филми [Монс] – конкурсна програма
8 номинации от Филмовата академия – за най-добър филм, актриса на Ирмена Чичикова, актьор на Деян Донков, поддържаща актриса на Жана Стоянович, сценарий, операторско майсторство, сценография и костюми.

След премиерата на филма, в рамките на Киномания, Ирмена Чичикова разказа за ролята й на Юра, за музикалните си предпочитания и любимия Пловдив пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.

Ирмена, дълго чакана ли бе срещата ти с Юра?
Мисля, че Юра дойде точно навреме. Наистина, преди този филм, имах една съвсем малка роля, в "Стъклената река" на Станимир Трифонов. За едната бройка се разминах с друга главна роля. Когато това се случи, наистина, за първи път ми прокърви сърцето, но после си казах, че в крайна сметка, ролите са, за да те намират – в правилния момент, точно тогава, когато си готов за тях. Успокоявам се и си давам вътрешна увереност, че ако нещо не се случи, то има защо и в този смисъл, обаждането от Петър Попзлатев дойде в момент, в който цялата ми същност бе готова за тези романи, за този текст, за него, за тази героиня и за първата ми голяма роля всъщност.

Отивайки на кастинг, знаеше ли нещо за сценария?
Почти нищо не знаех, защото аз си спомням как Петър ми се обади и каза, че ме е гледал в един късометражен филм. Неговата съпруга Светлана Янчева му го бе препоръчала. Каза ми, че иска да се видим, за да си говорим за филм. Даде ми една сцена, ако не ме лъже паметта и каза: "Това са двата романа". При което аз буквално изскочих от офиса му, отидох в първата книжарница и си ги купих. Тъй като обожавам Димитър Димов, той е един от любимите ми български автори, изгълтах и "Роман без заглавие", и "Адриана" на Теодора Димова и си казах, че тук ще се боря, наистина, че това нещо трябва да ми се случи. Много, много ще се радвам точно тази роля да се случи. Интересното е, че по някакъв начин, вече бях свързана с Теодора Димова. Покрай един от моите любими театрални режисьори – Стилиян Петров, който ме беше повикал, още докато бях във II курс, в неговото представление – "Невинните", по текст на Теодора Димова (нейният роман "Майките"). В този спектакъл ме прожектираха на една мултимедия и когато ми се случи да играя в "Аз съм ти", открих как наистина се навързват тези срещи с хора, автори, личности и едното води към другото, по някакъв начин.

Това е да успяваш да четеш знаците по пътя и да ти е по-лесно при изборите, пред които си изправен. А ти кога избра да станеш актриса?
Реално, винаги съм искала да бъда актриса, от някаква по-осъзната възраст. Бях още в основното училище. Имаше и съществени фактори, които ми повлияха. От една страна, баща ми се е занимавал с това; майка ми също, макар и за кратко е учила това. Влияние ми оказаха и други неща, свързани с актьорството и режисурата. Любовта ми към това изкуство, по някакъв начин, тече в кръвта ми, няма как. Първите представления, които съм гледала в Пловдив, на "Сцена на кръстопът"; различни опери; малко по малко и филми, основно с Уинона Райдър, тогава тя ми беше кумир. Не знам, някаква странна съвкупност от събития в живота и много особено вътрешно знаене, без да съм сигурна какво точно е това, а именно, че искам да съм на сцена, да ме снимат и да преживявам някакви неща, други.

Само 29 снимачни дни, каза Петър Попзлатев?
Според мен малко повече, но да, да кажем един снимачен месец.

Прочетете цялото интервю в КАПАНА.БГ