Кирил Николов
Обичам да карам кола. Моята си е хубава. Поне така са смятали през 1990 година, когато са я произвели. Но аз все пак обичам автомобилите, та понякога се моля на някой заможен познат да ми даде едно кръгче с чисто новата си супер-лимузина, сътворена от гордите наследници на инженер Порше.
Обичам и духовните неща. Понеже съм много одухотворен и презирам материалното. Ето защо, когато се качвам за тест-драйв в съвременните авто-шедьоври, аз се чувствам духовно обогатен. Все пак, знае се, духовността не може да се прояви без някакъв материален носител – папирус, скрижал, Кивот, Граал, Четвероевангелие, часовник, Мерцедес, златен кръст, килимявка…
Чистата ми, безкористна страст бе забелязана от най-високо духовно ниво и, понеже не съм кьосе, поканиха ме за свещенослужител. Това е духовна длъжност, свързана с много даване, а аз съм дащен човек. Както казва една съвсем духовна максима: „Не е важно дали на теб ти духат или ти духаш на някого – важното е да участваш в духовния живот на нацията!” А той по моему е доста занемарен. Но сега вижте какво става – едно момиче, а и още множество човеци, се нуждае от помощ, поради което, ние, новите духовници, будуваме денонощно, за да може взаимното ни духане да породи пречистващ вятър, носител на здраве и благоденствие за всички вас! Останалото са просто пари, а ние не държим на тях.
Амин!
