Сграфитото „Захарий Зограф“ на Димитър Киров на сградата на АМТИИ на „Съборна”, фрагмент от което падна при бурята в петък, първо трябва да бъде консервирано, а след това реставрирано. Това е заключението на комисията, която днес спешно се събра край работата на големия пловдивски художник, за да извърши инспекция и да направи предписания. Не е ясно какво е конструктивното състояние на артистичната мазилка върху западния калкан, тъй като на много места се виждат увредени слоеве. Опасенията на специалистите са, че цялото пано е подкожушено. Ако е така запазването на автентичната творба на Ди Киро ще е изключително сложна мисия.
„Със сигурност няма да изглежда така, както изглежда сега. Спешно трябва да се укрепят запазените части, тъй като не е изключено при първия дъжд да има последващо падане. Възстановяването трябва да стане през сухия период, но и да не е през летните месеци. Ще е най-вероятно през септември” заяви реставраторката Христина Цветкова.
Младият й колега Марин Бекирски, работил по реставрацията на сграфитото на Слона на ул. „Съборна”, я допълни, че каквото и да се направи по увредената творба на Димитър Киров, ще си личи.
Следва да се изготви проект за реставрация, който да бъде одобрен от НИНКН в рамките на законовия срок от 4 месеца. Арх. Емануела Маринска от Инспектората към Министерството на културата увери, че ведомството ще направи всичко възможно след внасянето на документацията проектът да бъде одобрен преди крайния срок.
„Сградата е общинска собственост. Предоставена е за управление на АМТИИ. Преди 20 години е правена реставрация на сграфитото. Никой не е очаквал, че ще се случи това. Няма клони и дървета край творбата, които да са причина за падането на фрагмента. Специалистите трябва да кажат дали сграфитото е подкожушено”, заяви ректорът на АМТИИ проф. Тони Шекерджиева- Новак.
„ Ще направим всичко възможно за бърза консервация и реставрация с ресурсния потенциал на Старинен Пловдив и Градска художествена галерия. Именно ГХГ осигури оригиналния проект на Димитър Киров, по който е правил работата си. Надяваме се процедурите минат бързо, за да се работи пролетта и лятото”, каза зам.-кметът Пламен Панов.
Директорът на Старинен Пловдив- реставраторът доц. Елена Кантарева-Дечева подчерта, че сграфитото се намира на западната стена на сградата, а тя е подложена на най-тежките атмосферни влияния.
„Сграфитото е техника, в която се наслояват един върху друг няколко слоя едноцветни мазилки на мокро, след което изображението се изрязва. Сега трябва да решим кой е най-подходящия начин за подход- реставрация или съграждане по същата технология. Но първо следва да са аварийни мерки по стабилизиране на творбата. Трябва да се работи не само по този фрагмент, а по цялото сграфито. Всеки ден минавам от тук и не бях видяла сериозни подкожушвания или сигнали за такъв инцидент”, коментира доц. Кантарева- Дечева.
„Подготвяме стратегия за опазване на паметниците на монументалното изкуство в целия град. Трябва първо да маркираме цялото това наследство, защото то е навсякъде в Пловдив”, добави зам.-кметът по култура Панов.
Кърпежът не бива да е ИМИТАТИВЕН, а ИНТЕРПРЕТАТИВЕН, четлив.
Техниката СГРАФИТО очевидно не трае; модерните ГРАФИТИ със спрей са предпочитани из цял свят: БАНКСИ се цени в милиони