130-годишна история бе заличена със събарянето на стария Винпром на „Ген. Данаил Николаев”

Сградата на арх. Димитриос Андроникос била изградена само за два месеца през 1891г. от дружество „Извор”

„ На 6 август, 1891г. под северните склонове на Бунарджика се събрал многолюден народ. Наистина на този ден бил празникът Преображение Господне, но не тази била причината за тържеството. Едно ново дружество започнало да гради голямо здание в скалите на тепето с надеждата да даде поминък на десетки пловдивчани. Дружеството се казвало „Извор”. От една страна, да напомня за бистрата вода, която извирала от Бунарджика, а, от друга- да внушава, че и виното, което дружеството смята да произвежда, ще бъде също така чисто и неподправен”.

Така започва историята със заглавие „Вино в скалите на Бунарджика” на Петко З.Петков и Владимир Балчев в книгата „Забравеният град”, в която те разказват за раждането на стария Винпром между ул. „Ген. Данаил Николаев” и ул. „Волга”. Историческата сграда, изключително ценна с архитектурата си, бе срината със земята заради поредните инвестиционни намерения. Там, върху няколко окрупнени в едно парцела, вероятно скоро ще се появи поредната нова жилищна сграда. Така след водата и виното от имота на Бунарджика ще тръгне нов извор, този път на бързи печалби. А историята на „Извор” ще се помни единствено благодарение на „Забравеният град”.

Архитект на сграда е Димитриос Андроникос. Строителството на винарската изба започва преди 130 години преди тя да бъде съборена в края на това лято. Здравата двуетажната сграда, с голям салон, стаи и дълбока изба, вкопана в гранитното подножие на хълма, била завършена само за два месеца от майсторите Стефан Николов и Апостол Лазаров. Винарското предприятие било тържествено осветено на 6 октомври 1891г., като лично пловдивският митрополит Натанаил осветил начинанието.

В книгата си Петко З.Петков и Владимир Балчев споменават още, че Георги Крумов е първият председател на дружество „Искра”. Плановете били големи- марката „Извор” да завладее родния, но и да излезе на чуждия пазар. На първата година напълнили 50 хиляди литра вино Бордо и Рейн в бъчвите в избата, а през 1892г. бил направено бистро в прекрасния двор на сградата за любителите на виното. После дошли трудностите. През 1900 БНБ, основният кредитор на фирмата, обявила сградите и инвентара на „Извор” за продажба чрез публичен търг.

„За да не се забравя делото им, създателите на дружеството положили в основите на зданието метална капсула с послание към потомците”, пишат Петков и Балчев. Потомците обаче няма да разберат какво е посланието на създателите на „Извор”, защото то е изчезнало някъде изпод багерите, в руините на красивата 130-годишна сграда.

Остава отворен въпросът защо това здание е нямало защитен статут и въобще не е попаднало в радарите на НИНКН през годините. Отговор ще потърсим още утре.