Историята на Даниела и Петър – пътят към разбирането
Днес с фондация „За нашите деца“ ви разказваме историята на Даниела и Петър – момченцето, което тя осиновява, със силно увреден слух, което почти не може да говори. Скоро след осиновяването, детето получава необходимото лечение и започва отново да чува добре, научава се и да говори. Трудностите около овладяването на поведението му обаче започват да ескалират. Тук се намесват експертите Маргарита Халачлийска и Петя Яначкова.
Даниела е на 50 години и работи на две места – в отделения за спешна медицинска помощ. От епидемията насам е една от сестрите на първа линия, които поемат дежурства в COVID-19 отделение. Тя търси подкрепа от фондацията през лятото на 2020-та година, защото била силно разтревожена за своето осиновено дете – Петър на 7 г., на който му предстоеше да влезе в 1 клас само след месец.
Дани винаги е искала да има дете, но така и не е намерила подходящ партньор, с който да създаде семейство. Ето защо преди пет години взима решение да осинови като единствен родител. Така след почти две години чакане, съдбата я среща с Петър – момченце със силно увреден слух, което почти не може да говори.
Скоро след осиновяването, детето е подложено получава адекватно лечение и започва отново да чува добре, научава се и да говори. Трудностите около овладяването на поведението му обаче започват да ескалират – противопоставя се на възрастните, излиза тайно от вкъщи, проявява агресия, не спазва правила и не зачита авторитети. Родителите на Даниела не успяват да ѝ окажат необходимата подкрепа – бабата е в тежко здравословно състояние, а дядото се държи изключително строго с Петър. Малко преди началото на учебната година, здравословното състояние на дядото рязко се влошава и той внезапно почива.
Така ролята на експертите Маргарита Халачлийска и Петя Яначкова от „За нашите деца“ стана още по-ключова за справяне с трудностите на семейството. Дани имаше нужда от повече емоционална подкрепа, а Пепи от пространство, за да изрази гнева си срещу загубата. Смъртта на дядо му имаше ефект върху него, той започна да се отнася много по-добре със своята баба.
След тръгването му на училище обаче, трудностите станаха още повече, а ангажираността на майката в работа, ежедневните мисли за дома, умората и притесненията около поведението на детето не влияеха добре на взаимоотношенията в семейството. Често в работата с осиновители и кандидат-осиновители разговаряме за психологическата възраст на детето – то може да има емоционални потребности, характерни за по-ранна възраст, които има нужда да бъдат разбрани и задоволени. Така подкрепихме Даниела в разпознаването на емоционалните реакции на детето и напасването ѝ към тях. Петър имаше нужда от потвърждение, че тя го обича и че ще остане негова майка, затова „проверяваше“ дали ще бъде отхвърлен като правеше различни пакости и се държеше провокативно.
Така постепенно опитите на майката да овладее трудностите в поведението на детето през забележки се превърнаха в старание то да бъде разбрано. Това укрепи връзката между двамата. Даниела от своя страна защитаваше повече своя син пред учители, обясняваше поведението му и оказваше по-силна подкрепа на детето по подходящ за него начин.
Работата на нашия специалист продължи в посока активизиране на ресурсите в семейството и общността. С допълнителната помощ на близки и познати, детето започна да напредва с материала в училище, бабата имаше възможност да се справи със загубата на своя съпруг, а майката усети, че може да разчита на хората около нея.
Основно притеснение за Даниела беше как синът ѝ ще се впише в образователната система. Ние подкрепихме майката да премести момченцето в училище, където има възможност да стане част от по-малка паралелка и да получава индивидуално внимание. За първия учебен ден подарихме на Пепи раничка, на която той много се зарадва.
Семейството продължава да получава подкрепа от нашите специалисти при нужда от консултации.
