Разходката на Джейн събра десетки пловдивчани в добра кауза
Чисти ли са пловдивските тепета и, ако не – къде са най-замърсените места? Този и още много подобни въпроси си зададоха група пловдивчани на Сахат тепе – всички гости на инициативата на БГ Бъди Активен и Free Plovdiv Tour „Разходката на Джейн“. В съботния следобед те се събраха на върха на хълма с каузата да направят мястото по-добро за всички.
„Съвременният турист е различен. Когато остане за повече дни, той иска да опознае по-добре града и пита за различни места, не само най-атрактивните за туристи. Ние ги пращаме – на Сахат тепе, на Бунарджика. На другия ден обикновено ни казват – „Много ни хареса, но е много мръсно“, започна разказа си Аделина Калъпчиева от Free Plovdiv Tour. Тя запозна гостите и с историята на хълма – от легендарните тракийски митове за Орфей, през римско и османско време, до днешни дни.
Разходката уважи и районният кмет на „Централен“ Георги Стаменов, който сподели с гостите идеите на местната власт за бъдещето на хълма. Кратка дискусия провокира идеята за възстановяване на ресторанта на една от площадките на Сахат тепе. Освен тази идея, кметът сподели и други планове – за обновяване на инфраструктурата, като подмяна на осветлението, ел. мрежата, поставяне на видеонаблюдение, повече пейки и кошчета. Близо до паметника на Христо Г. Данов пък се планира създаване на детски кът.
След краткия разговор посетителите се включиха в кратко почистване на хълма. Групата се разпръсна и набеляза замърсени места, като се намираха всякакъв вид боклуци – от кенчета бира и енергийни напитки, до по-нелицеприятни, като спринцовки и презервативи. След обиколката някои от участниците коментираха, че вероятно е нужно изграждане и на тоалетна на хълма.
Инициативата на БГ Бъди активен продължи с още истории за Цар Симеоновата градина и нейното изграждане, както и за живота и делото на първия истински пловдивски градинар Люсиен Шевалас. Концепцията на „Разходката на Джейн“, по името на легендарният американски урбанист Джейн Джейкъбс, е тези активности да провокират диалог между хората и властта, а и между самите участници относно това как дадените пространства могат да станат по-добри и привлекателни за всички.
