Авторът говори за реализма в творбите си на събитие, част от “Пловдив чете” (ГАЛЕРИЯ)
За Петерс е непонятно как можеш да говориш за места, на които не си бил
Никола Михайлов
Кун Петерс е фламандски писател, който представи своя роман “Изцелителят” като част от фестивала “Пловдив чете”. Авторът е в България специално по този повод, а самото на самото представяне освен него присъстваха Анета Данчева-Манолова, превела книгата на български, и издателят за България.
Петерс разказа за романа, сподели историята на написването му и разговаряше с присъстващите.
Романът “Изцелият” разказва за 15-годишно момче, което търси себе си. Вместо да поеме семейната ферма, както иска баща му, то решава да отиде при Йезуитския орден. След като получава образование в техен манастир, младежът заминава за Конго, където опознава начина, по който живеят местните хора.
Това обаче не е някое случайно момче – оказва се професорът, преподавал антропология на Кун Петерс. Всъщност, романът разказва интересната история на реален човек, примесена с въображението на автора. Дори сънищата на героя в книгата, са сънувани в действителност от писателя.
Кун Петерс определя себе си като реалист. Той държи да представи историята по такъв начин, че хем да е красива за читателя, хем да бъде възможно най-реална. По тази причина той изминава пътя, който професорът е изминал преди години – от родното му място, през йезуитските манастири, чак до селата в Конго. Затова романът представя на хората картина, която те биха видели, ако са изживели същото.
“Когато бях в Конго, аз питах местните за моя професор. Един от тях ме попита дали съм негов син. В този момент аз разбрах, че няма как да се доближа повече до него.”
След този момент, пътят на професора, пътят на автора и пътят на героя в книгата стават едни и същи. Кун Петерс знае какво точно да напише, за да предаде на читателя реално усещане за ситуацията.
Той разказа и за своя колежка, друга фламандска писателка, която точно е завършила свой роман, чието действие се развива в Южна Африка. Жената обаче никога не е посещавала това място. За Петерс е непонятно как можеш да говориш за места, на които не си бил. Той до толкова държи на реализма, че дори четиримата членове на Йезуитския орден, които се споменават в романа, са комбинирани образи на четирима истински, с които той е разговарял.
На събитието, Кун Петерс говори и за психологията, вкарана в романа. Сподели, че е фен на Фройд и съответно е повлиян от неговите виждания. Самата психология е използвана за да засили предадените усещания и да превърне книгата в “огледало”.
