Eкипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата ни разхожда виртуално из крепостите около Пловдив и разкрива история и тайни
Макар и времето да отпусна своята гореща прегръдка и денят да става все по-къс, есента е един от най-подходящите сезони за откриване на нови места. Сложете си удобни обувки, нарамете раницата с вода и връхна дреха и днес изберете с нас своя маршрут за предстоящия уикенд.
В тази статия екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата ще ви разходи виртуално из крепостите около Пловдив и ще ви разкрие тяхната история и тайни.
Асеновата крепост
Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от единадесети век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Съществува до 1410 г., като тогава е разрушена е от нахлуващите османски войски.
Наречена е на цар Цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ.
Проучванията по нея за започнати през далечната 1970 година, като до 1978 година са били посветени основно на западната част на скалата, която обхваща акропола на крепостта За тези близо 8 години са разкрити крепостните стени, вътрешната крепостна кула, водохранилищата, малка крепостна църква, жилищни помещения. През 1991 година е реконструирана и осветена църквата “Св. Богородица Петричка”, като с това е завършена и най-масовата реновация на обекта, а тя и до момента изпълнява функцията си на православен храм.
Днес крепостта е облагородена. На едно от най-високите места в акропола е поставен телескоп, през който напълно безплатно може да се наблюдава града под нея . Площадката, на върха е по голямата част от протежението на скалата и позволява 360 градусова панорама на района.
Намира се веднага след изхода на Асеновград , а ако пътувате по пътя към Смолян и Бачково – гледате нагоре и ще я видите, „кацнала“ на най-високата точка от скалите.
Крепост Перистера
Възстановената ранновизантийска крепост Перистера край град Пещера се намира много близо до центъра и лесно може да я откриете, като следвате табелките, разположени на основния път, който влиза в града. Хълмът, на който е разположена, е известен като Света Петка, а името Перистера означава гълъб, гълъбово място. Крепостта и до днес е съхранила в себе си историята и духа на няколко епохи. Предполага се, че това е било първото поселище на тракийското племе беси, живяло тук преди повече от 2000 години.
Перистера е със стратегическо местоположение и е нападана многократно. Първото опожаряване се датира от 5 век. След като крепостта бива възстановена, входът е умишлено стеснен до 85 см, а стените са подсилени допълнително. Предполага се, че стената е била висока 14 метра. Следите от опожаряването могат да се видят и днес. Старинната средновековна крепост с бойни кули-църкви е уникална със своята композиция. Това са единствените намерени в България църкви в крепостни кули. Смята се, че са превърнати в църкви по времето на Юстиниан I и са абсолютен прецедент в строителството от ранновизантийския период. Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна. Посетителите могат да запалят свещ в двете църкви – „Св. Петка“ и „Св. Четиридесет мъченици“, съществували още в Средновековието. Другото интересно, която може да се види са 45 питоса – делвите, в които са се съхранявали жито, зехтин и други продукти, нужни за изхранването на войниците, пазили крепостта.
Крепост Кричим
Отново в региона ви даваме идея и за една не толкова широкоизвестна отбранителна стена. Крепост Кричим позволява умопомрачителна гледка отвисоко към града, а навсякъде докъдето стигат очите, около вас се разкриват Родопите. Самият град е в ниското, а за съжаление от самата крепост не е останало много. В миналото тя е имала стратегическа функция по време на битките между Асеневци и Византия. Носи името на небезизвестния Иванко, който в историята е свързан преди всичко с интриги и подмолни действия, но впоследствие заради хитростта си и семейни връзки, бива назначен като управител на Пловдивска област. Той избира за своя столица именно Кричим.
На слизане от крепостта задължително следвайте табелите и до прочутия Асенев камък, на който според легендата той стоял докато завладявали крепостта веднага след битката при Клокотница.
Крепост Цепина
Тя се намира в непосредствена близост до село Дорково и Велинград. През Средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Тя е една от последните, които попадат под тяхна власт. Цели 9 месеца жителите ѝ успяват да удържат набезите на войските и се предават основно поради това, че им свършват провизиите. Манастирският комплекс продължава да действа и след падането на Цепина под турска власт до 1666 г., когато е масовото потурчване на Родопите. Сред най-добре съхранените (и реставрирани) днес руини в Цепина, които привличат интереса на десетки хиляди туристи, са основите на 3 църкви и 4 дълбоки водохранилища, вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на цитаделата. В една от църквите са намерени 2 мраморни олтарни релефа, изобразяващи апостолите Петър и Павел, които днес са изложени в „Ермитажа“ в Санкт Петербург.
Крепости около Куклен
Останки от крепостни стени може да се намерят и в още по-голяма близост до Града под тепетата – основно около Куклен. Такава е средновековната и късноантична Ваниса/Банище/Баница в местност Плочата. Издигната е на възвишение с много добра видимост към Тракийската низина и със сравнително достъпни склонове. В източното, северното и западното подножие на хълма има много извори, включително и минерален извор от където идва и името на крепостта. Укреплението е издигнато на билото на хълма и има правоъгълна форма. Укреплението е един от опорните пунктове на латинския барон Рене дьо Три, който получава „Филипопол“ и околните крепости при подялбата на победената Византия през 1204 г.
Отново в района е и средновековна крепост Голямото кале. Тя се намира на едноименния връх. Построена е на възвишение с много стръмни склонове от изток и север. От запад, мястото е защитено от 10 метрови отвесни скали. Единствения достъп е от юг през тясна седловина. На южната страна (при входа) има запазени участъци от стените с височина до 2 m. От твърдината има много добър обзор на север към Тракия.
Източник: Lostinplovdiv.com
