Капка Касабова: Най-опасните граници са в главите и сърцата на хората

„От дигиталното трябва да се пренасочим отново към аналоговото. От едноизмерното (мненията) към сетивното и многоизмерното (опита)“

С нетърпение очакваме новата книга на Капка Касабова „Езерото“, която вече е достъпна на английски език. От нея научаваме, че есента предстои издаването ѝ на български език у нас.

Писателката от 17-годишна живее извън България и един от най-почитаните автори на художествена документалистика във Великобритания.

Нейната книга „Граница“ стана книга на годината в Шотландия за 2018-та година. Получи една от най-престижните награди за литература – „Saltire“, както и приза „The Edward Stanford Travel Writing Awards“ за 2018-а в категорията „Книга за пътешествия”, „The Nayef Al-Rodhan Prize for Global Cultural Understanding“ за 2018 г., „Highland Book Prizе“. Романът „Граница“ се превежда на над 15 езика, като вече е излязла на немски, полски и испански.

С Капка Касабова разговаряме за книгата „Езерото“, която очакваме и за различните съвременни „синдорми“ и явления, които създаваме или ни заобикалят.

Така нареченият „граничен синдром“ продължава силно да Ви вълнува, доколкото разбирам и за новата книга, която я има вече на английски език. Бихте ли ни казали какво точно влагате в това съчетание „граничен синдром“ и да открехнете вратата към очакваната от Вашите читатели у нас книга „Езерото“?

В „Езерото“ главните герои са две езера: Охрид и Преспа. Разделени от планината Галичица, но свързани подземно чрез реки, те са една великолепна симбиоза- екосистема, където всичко функционира заедно – всичко с изключение на човешката история. Това е книга за хората и езерата, започвайки с баба ми Анастасия, от старите охридски родове Карадимчеви, Заричинови и Бахчеванджиеви, минавайки през много други семейни балкански истории на бягства през граници, и завършвайки там където всичко започва: извора.

Граничният синдром е болест. Той е това, което не ни дава мир – и на лично ниво, и на колективно. Граничният синдром е това, което ни разделя изкуствено – един от друг, и вътре в самите нас, шизофренично. Разделението води до конфликт, до война, ако не буквална, на психо-емоционално ниво. Политиката на разделението (разделяй и владей) е най-застрашителният вирус на нашето време. Езерата са били разцепени изкуствено и болезнено от ново-национални граници след Балканските войни, а след това и от Желязната завеса. Как се разцепва водата? Как се разделя човешката душа? Само-обречени ли сме да страдаме от гранични синдроми и войни поколение след поколение? Женската семейна линия е като водата: тя носи памет, тайни, и живот. Тя разказва.

Трудно е да избягаме от въпроса за пандемията. Живеете в Шотландия. Как беше приета тази криза там, усети ли се като криза?

Да, разбира се. В градовете е значително по-тежко, както навсякъде. Но моето наблюдение е, че големите поражения върху хората са на психическо ниво, не физическо.

Цялото интервю четете в КАПАНА