Пространство за заведения вместо за автомобили има и икономическа логика
Паркоместа в холандския град Ротердам ще бъдат преобразувани в пространства в подкрепа на малкия бизнес. Популярна в социалните мрежи стана снимка на кафене с няколко маси и красиво озеленяване, вместо автомобилно място. Местната власт всъщност подкрепя не само заведения – а всякакъв вид малък бизнес, който може да усвои пространството пред своя офис, като в официалното съобщение на холандската управа се дава за пример фризьорски салон.
Каква е логиката зад това решение? Ротердам е сред многото холандски градове, които с десетилетия водят политика против засиления автомобилен трафик, като подпомагат по различни начини обществения транспорт, създават инфраструктура за велосипедно движение и увеличават пешеходните зони.
В случая политиката е същата – всеки малък бизнес може да усвои място пред сграда, която е наел или обитава, и може да превърне до три паркоместа в разширение на своето собствено място. Това трябва да стане на специална площадка – като единият вариант е общината да предостави безплатно такава, другият – самият предприемач да постави своя собствена, която да отговаря на определени изисквания – предимно относно размера.
Логиката зад тази политика е двойна: от една страна така се намаля бройката автомобили в центъра. По-малко трафик, по-малко шумово и атмосферно замърсяване. От друга страна това подпомага бизнесите, които също както почти навсякъде по света са затруднени в ситуацията около пандемият ас коронавирус.
Всъщност това не е уникално явление. В Лондон съществува инициативата London Living Streets. Вместо паркоместа се уреждат малки „паркчета“, в които може да се поставят просто пейки и зеленина, а може и да се заемат от заведения за бизнес. Подобни решения има и на други места по света.
Възможно ли е нещо такова да се случи в България? През изминалото лято подобна инициатива на БГ Бъди активен превърна няколко паркоместа из града в обществени пространства – градинки, библиотеки, или разширения на заведения. Такива пространства се обособиха до Дондуковата градина пред затворилото вече кафе „Отсреща“, по ул. „Христо Г. Данов“, по „Отец Паисий“ и на други места. Инициативата се прие със смесени чувства. Разбира се, това не бива да е критерий – инициативи, свързани със затваряне на улици за пешеходно движение често се приемат с недоверие.
Днешната пешеходна Главна улица е била за автомобилно движение преди 50-ина години. И вероятно когато социалистическата власт тогава е взела решение да я превърне в пешеходна зона е имало недоволни автомобилни любители. Днес едва ли можем да си представим Главната като булевард. До неотдавна през Джумая джамия минаваше улица, разсичайки площада около Римския стадион. Да върнем това също ни изглежда абсурдно, нали? Развитието на Капана като на публичното пространство – място за хората, за разходки, почивка, срещи, кафе или изкуство едва ли може да се оспорва от някого. Паркингът, който той представляваше преди по-малко от 10 години едва ли е романтичен спомен за който и да е.
В случая този метод е експеримент с отделни паркоместа, а не цели улици, които да се затварят за автомобилно движение. И би трябвало да е по-приемлив за всички, които не обичат да ходят пеша, а искат да паркират директно пред офиса, салона за маникюр или магазин за дрехи, който настояват да посетят, заемайки с автмобила си за целия ден място, което иначе може да е приятно за десетки хора.
Този вариант дори има икономическа логика при бърза, повърхностна и груба сметка, с която не искаме да ангажираме никого. В случая с Ротердам местната власт предоставя безвъзмездно тези пространства. Но дори и да не е така. Цените са доста условни, тъй като се определят напълно произволно от местната власт, а не на пазарен принцип, спрямо търсенето и предлагането. Но все пак – „наемът“ на едно пространство като паркомясто и като „тротоарно право“ не е убийствено различен. Едно паркомясто в центъра, ако е заето плътно по 8 часа в дните, в които работи Синя зона, вади към 416 лв. А паркоместата рядко са пълни нонстоп. При това при тях има и куп разходи.
При тротоарното право разходи за служители на „Синя зона“ или друга техника няма, а месечният приход за 12 кв. м. (колкото трябва да бъде едно паркомясто) за общинската хазна е в рамките на 250-300 лева. В София сметката „излизаше“ на заведение, което превърна едно паркомясто в разширение на своята площ и му плащаше зоната. И отново: във време на криза Ротердам предоставя тези места безвъзмездно. Но е видимо, че хората (тоест клиентите) предпочитат едно място да бъде споделено пространство за малък бизнес, дори с парите си (парите за тротоарното право на заведенията в крайна сметка идва от приходите от дадените от хората пари, избрали да седнат там), а не поредния паркинг. Дали нещо в тази насока може да се случи и в Пловдив?
Тоя разбирач е известен ветропоказалец – на 180 градуса обратно ще си промени „становището“ веднага щом с натрупаните с честно и почтено и безкористно перо БАКШИШИ успее да си купи първото Трабантче.
Тогава с пяна на устата ще отстоява . . . паркиране двустранно!
Хвала!
ЧЛЕН-кореспондентът на БАНда и Хонорис Кауза на АМТИ +И +Ц(ирк) КАЛИНКА КараК. се застъпва за ЗАБРАНА на автомобилния транспорт и паркирВане.
За да стане . . . „интересен“.
Разбирач!
ЛауреЯт, ма, как’ Сийке!
„ПЛОВДИВ“ (ония грозни бронзови буци залежали в склада!).
Докъде стигна „журналистиката“ в Наше Село . . .
И по-лошо ша става!