Пловдив като в сценарий от филм или ниво на компютърна игра в дните на изолация

Прочетете текста на Теодор Караколев и вижте снимките на Георги Матов, с които Под тепето се включи в международната инициатива „Европа вкъщи”

От днес, пилотно, в 14 държави от цяла Европа стартира онлайн платформа, посветена на общоевропейската инициатива „Европа вкъщи“. Пловдив е единственият град от България, който се включва в каузата. Идеята е на португалския град Фаро и има за цел да вдъхнови местни писатели, копирайтъри и фотографи, които със своите текстове и фотографии да представят поглед върху града си по време на пандемията. Под тепето партнира на фондация „Пловдив 2019” и се включи в кампанията с текст на автора ни Теотор Караколев и снимки на фотографа Георги Матов. Ето ги и тях:

Живот под карантина като в горещ летен ден. Или като в много дъждовен. Трудно е да се прецени в Пловдив. Карантината със сигурност ни кара да се чувстваме необичайно, странно, като в сценарий от филм или ниво на компютърна игра.

Пловдив е малко странен град. Вероятно всеки град е странен, но и Пловдив е странен. Когато е лято, понякога е 40 градуса и тогава няма никой из града. Улиците са притихнали, тротоарите и голямото количество пешеходни зони – празни. Или когато вали. В Пловдив обичаме да е средно топло и да грее слънце. Тогава сме навсякъде. По улици, площади, паркове, градинки.

Е, откакто обявиха извънредното положение, всеки ден е дъждовен – или твърде горещ. Вкъщи си стоим по домовете, освен, ако нямаме работа. Предполагам, както навсякъде по света. Вярно, и досега светът беше глобализиран, но по някакъв странен начин в последните седмици станахме еднакво близки с хората в Испания, Израел или Ню Йорк, колкото и със съседа зад две преки.

Най-странни, разбира се, са слънчевите дни. Когато времето е прекрасно, пролетта е разцъфтяла, а в града няма никой.

И ако си спомним за една година по-рано, това сравнение е още по-абсурдно. Градът ни беше Европейска столица на културата, чудехме се на кое от множеството събития тази вечер да идем. Виждахме се постоянно с приятели, нямахме време за всички. Не само – виждахме се с десетки гости от други градове и други държави. Идваха, радваха ни се, завиждаха ни, че имаме река, тепета, най-дългата главна и най-широките площади. Безброй градинки и пейки, на които да седим и да пием бира, криейки се от полицаи, щото и преди беше незаконно да изпиеш една бира в парка, и сега е незаконно, но тогава беше някак по-възможно.

Е, сега може би е време да оценим това. Ние, в Пловдив, ще си оценим пешеходните зони, парковете, тепетата, цъфтящите дървета и зелените поляни. Останалите в другите градове ще оценят друго. Местното кафене или хлебопекарна. Съседа. Роднините. Приятелите.

Защото пандемията ще свърши. Вероятно след нея ще има криза. Но надеждата ни е, че поне ние, като хора, ще излезем по-добри от нея.