Ден 36 от карантината- махмурлукът на Крали Марко

„ Цял живот герой и за една нощ резил, отиде ми юнаклъкът”

Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов

Крали Марко се събуди, тежко махмурлия, с гурелясали очи, мътен поглед, издран гръб и разрошена коса. Изпитваше чувство на срам, но не можеше да разбере защо. Поразтърка си очите, сдъвка малко коприва за освежаване и се огледа.

Оооо майкоооо, какво правя тука, изпъшка Марко, успявайки да фокусира къщичката на Баба Яга. Малко по малко, Марко взе да сглобява различни картинки в главата си, сред които най-ярко му изплува, как с две ръце се издърпва за вратата на къщичката, а Яга го дърпа обратно за краката.

Ще забраня за жени, всички фитнеси в околията, веднага му хрумна на Марко. И повече, няма да пия жолта ракия. Поне до другата седмица, допълни мисълта на Марко подсъзнанието му. Оф, добре че още не са открили Америка и донесли тютюна, че тогава вече щях да я втасам, успокои се Марко, представяйки си как би опъвал цигарка, с всяка глътка ракия.

Отърсвайки се от лоши мисли, Марко закрачи към града Прилеп. Само да се върне Шарколията, ще го острижа нула номер, закани се Марко, веднага след като заплете краката си и цопна в блатото, където една жаба веднага се покатери на главата му. Маршшшш, напъди я Марко, само ми трябва сега някоя царкиня да се пръкне от теб и ми отиде целия ден в лиготии.

Бавно пристъпяйки, Марка приближи владенията си. Наближи малкото селце, което беше основен доставчик на яйца за трапезата му и оживен затърси бай Лазо, да му разкаже патилата си, че то ако не го разкажеш, все едно не се е случило. Подмина няколко моми, които избухнаха в бурен смях, щом го съзряха, а старите жени се кръстеха при вида му и плюеха в пазва против уроки.

Лазоооо, кво става бе, що ми се подиграват, разлютен потърси отговорност Марко. Ахахахахахаааа, Маркоооо, Баба Яга още по първи петли прелетя на метлата и разказа на всички за това какъв балък си и как си и се вързал на „магията“, сега всички от Охридското езеро, та до Вардара, не могат се спрат да се хилят и си правят майтап на твой гръб.

Огорчен, Марко се оттегли вдън горите тилилейски, оплаквайки нерадостната си съдба. И кво, цял живот герой и за една нощ резил, отиде ми юнаклъкът. Толкоз добрини им сторих на тия селяни, веднъж не казаха ей го иде, Марко Кралевити, героят на нашето време, ама сега, една нощ с Яга и до живот бабоеб ще ми викат.

Има спасение Марко, благо му заговори горският знахар. От вируса ги отърви и пак ще върнеш славата си. Ох бе Захари, изкара ми акъла, спри така да се промъкваш. Не се промушвам бе Марко, седнал си ми на котела с мурсалски чай. Марко изскочи като гюле от катапулт и затупа горящите си потури. Кво е тва вирус бе Захари, ич го немам чуено, заразпитва Марко. И аз го не знам, отговори Захари, ама снощи като ядох гъби, ми се провидя, че корона носи, даде му ориентир знахарят.

Марко поизчака да се стъмни, па се промъкна в двореца си, за да избегне хорския кодош. Извади короната си, па я замлати с боздугана си. Умри, умри, вирус проклет, пробва препоръката на знахаря Марко. Малка златна люспа се обели и се заби в бузата на Марко. Това ще да е от страничните ефекти на терапията, помисли си Марко. Няма начин, нов лек ще трябва да диря, мъдро отсъди Марко и придърпа каната с отлежало вино.