„ Прибирате се всички по къщите, заковавате прозорците и никакво излизане, който кихне, сам да се застрелва”
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
В малкия градец Ел Мираж, в Дивия Запад, окръг Марикопа, щата Аризона, шерифът Рей Донован, дъвчеше весел тютюн, докато бавно се поклащаше на дървения си стол. Изненадващо с крясъци, към него се приближи телеграфистът и магазинер по съвместителство Пиджън Десператхарт.
„ Кво има бе момче, изрева шерифа Донован, – тъкмо си представях как са пресушили маларийните блата във Флорида и се местя там, да си харча пенсията и да си топя краката в Мексиканския залив”. „Ама то Калифорния е по-близо сър”, започна да спами Пиджън. „Не ми се отваряй, какво пише в телеграмата”. „Телеграфираха от Сиера Виста сър, трябва да поставите града под карантина, избухнала е епидемия сър”. „Каква епидемия бе, апачите пак ли са тръгнали по пътя на войната, за по-големи данъчни облекчения в казината в резерватите?”. По-страшно е сър, който кашля, заразява другите и те умират, всички трябва да се изолират сър или ще умрат”. „Лесно е това, успокои се Донован, доведи ми Ел Чапо и Бургос, те са дърти тютюнджии, лесно ще приключим въпроса”. „То и вие сте тютюнджия сър”, подсети го Пиджън. „Ти недей много зна”, заплашително приближи ръката си към колта Донован. „ Но трябва да имат и температура сър, не е само кашлицата”, успокои го Пиджън. „Ей сега я втасахме, с тия средни годишни температури от 42°, как да ги преценям”, притесни се Донован. „Затова препоръчват изолация сър”, подсети го пак Пиджън. „Виж там иди измисли някакви лекове”, напъти го Донован, а аз ще издам разпореждане.
Донован събра всичките 48 жители на градеца Ню Пловдив, от които 24 бяха местни латиноси, 9 емигранти първо поколение от Илинойс и 15 новодошли отвъд океана, един от който бе Петко, някакъв , който бе първият заселник извън латиносите, който онези от Илинойс бяха заварили и който бе научил местните да варят нещо по-люто от текилата, заради което те бяха решили да преименуват градеца си от Ел Мираж на Ню Пловдив. Имаше и няколко апачи, но тях никой не ги броеше, защото живееха във вигвами.
„Слушайте сега всички”, тръгна да разпорежда шерифа Донован. „Прибирате се всички по къщите, заковавате прозорците и никакво излизане, който кихне, сам да се застрелва, да не идвам аз, че с тия тънки стени и без това чувам кога Чикиньо прави 9-то си дете в другия край на тауна”. „ А храна откъде шерифе?”. „Пиджъна ще ви носи по къщите. Никакво излизане до второ нареждане и пазара затварям”.
Смутени гражданите се заприбираха по къщите и започнаха да коват прозорците си, а шерифът се отправи към магазина на Пиджън, за да си купи 2 кутии боб, осолено магарешко месо и от оная специалната на бай Петко.
Пред магазина на Пиджън и по съвместителство и телеграфна станция, шерифа завари непозната каруца с мъж и жена, които нахално крачеха към магазина. „Кви сте вий бе и кво търсите в моя град”, дружелюбно се изкрещя Донован. „Ще купуваме запаси бе”, изрепчи се мъжа. „не си ли чул за новата болест с кашлицата?”. Шерифа извади колта и ги просна на прашната земя. „Ама сър, те не кашляха”, изтърча навън Пиджън. „Защо ги застреляхте?”. „ Превенция моето момче, превенция”, успокои го Донован. „Много жежки ми се видяха лицата им”.
В това време, изтича гробарят Пакито и започна да взима мерки на ликвидираната опасност.
Доволен, че си е свършил работата, шерифа бурно прокашля сухото си гърло и прибра колта, там където му е мястото.
