Или как чичо Милорад отново изчезна
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
На Милорад взе да му писва от цялата тази работа. Гинчето всяка сутрин плямпаше с някакви нехранимайковци по лаптопа, на обед му правеше само сандвичи, а следобеда пускаше прахосмукачка и му разваляше дрямката. Отгоре на всичкото, Марчето беше взела да му прави фасони, да го причаква в асансьора и да го заплашва с ограничителна заповед, за домашно насилие ако не се прибере вкъщи и не оправи проточения бойлер на мивката в кухнята. Затова Милорад, тихичко събра дрехите си в спортния си сак Ромика, издебна докато Гинчето хокаше някакъв пъпчасал пубер пред монитора защо не може да схване какво е това деепричастие и напусна.
Слезе до голфа, постави му акумулатора и отпраши към книжарничката на Събота пазара. „Милораде беее, къде се губиш”, зарадва му се Донка, която повече заработваше от ксерокопия, отколкото от други продажби в книжарничката. „Донке ма, дай няколко копия на тия, декларациите за КПП-тата”. „Заповядай Милораде, черпя те, не ти искам пари”, палаво му се усмихна Дончето, с която Милорад бе имал незабравима вечер преди 3г. в Мараята.
Милорад, запраши към Пещерско шосе, направи няколко дрифта по празните улици, засече единствената кола на един светофар, за да е първи и стигна КПП-то.
„Здраве желаем старши”, поздрави Милорад. „Ооо, Милораде, теб кога те пуснаха от пандиза бе”. „За добро поведение старши”, смутолеви Милорад. „Я да ти видя декларацията? Ма тва не е основателна причина бе Милораде, нас не ни интересува, че жена ти те е изгонила”. „Айде бе старши, моля ти са, не се трае вече”. „Аз ако те пусна и после те спрат, ще питат кой те е пуснал и аз ще пострадам”. „Няма бе старши, нали се знаем”, смигна Милорад. „Кат ме набараха с телефон в килията, виж как не те издадох”.
Старшито махна само с ниско свалена китка покрай тялото и Милорад отпраши. Следи има-няма половин час, Милорад достигна до бащината къща в Три Водици. Разтърка прашасалия катинар, извади кламер, отключи си и влезе в дома си. Обзе го неистова радост, почувства се за първи път свободен, от момента в който беше казал „Да” на Марчето в брачното.
Върбата в края на двора му, се беше разлистила, сякаш за нея зима никога не е имало, вишната цъфтеше и Милорад за миг се почувства в Токио. Въздъхна и влезе в съседния двор, на съседа си, от който го делеше паднала, прокъсана мрежа. Милорад си накъса марулка и си влезе вкъщи. Пусна си старият „Юность“, опъна си краката на изтърбушената табуретка, сипа си ракия и засия. На него вече не му трябваше да чака извънредното положение. Той си беше в Милорадовия Рай.
