Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
В семейството на дядо Вън Дърт Пън, в далечния китайски град Ухан, се готвеха да посрещнат празника на Малкия Дракон, който се празнуваше след Голямата Луна и задължително преди деня на Самотника през месец ноември. Което семейство изпуснеше да почете Малкия Дракон, рискуваше да бъде забравено от Големия Дракон и душата му да бъде замеряна със зеле до безкрайност, когато премине в отвъдното. Затова дядо Вън Дърт Пън, побърза още рано сутринта да напъти баба За Лю Хан, колкото се може по-бързо да отскочи до пазара за традиционни китайски храни, в чийто северозападен ъгъл, се намираше още по-малкият традиционен пазар, на който се намираше една мъничка, мъничка сергия, където продаваха продукти от региона Под Не Бес На, откъдето фамилията на дядо Вън Дърт Пън, се бе преселила в Ухан преди 2 поколения, за да спре по-дяволите семейното проклятие цял живот да блъскат в оризището и да намерят по-добър живот.
Семейното проклятие се бе случило преди много, много години, когато 16-ият поред прадядо на Вън Дърт Пън, а именно Го Ве До, бе отказал да се съвкупи с една случайно преминаваща вещица покрай селото им. От както се бяха преместили в Ухан, фамилията бележеше забележителен прогрес и синът на дядо Вън Дърт Пън, а именно Лен Тяй, отново блъскаше по цял ден, но вече във фабрика за калкулатори. Но най-голямата им надежда бе, внукът Смо Тан, който бе успял да завърши вирусология в медицинския факултет на клона на Одеския Независим Университет в Ухан. Само преди седмица, Смо Тан, започна като младши сътрудник, на най-младшия сътрудник на завеждащия политическата пропаганда в лабораторията по разработка на фармацевтични иновации за несъществуващи вируси.
Настъпи дългоочакваната вечер на Малкия Дракон. Баба За Лю Хан, вече беше завряла тенджерите и готвеше донесените в клетка от мъничката сергия традиционни деликатеси прилеп и панголин. До нея пърхаше снаха и Дай Му Ма и с трепет очакваха Лен Тяй и Смо Тан, да се приберат от работа. Седнаха на малки бамбукови столчета, до малка бамбукова масичка, за да ядат от традиционните си ястия, с дълги бамбукови пръчици. О, бабо, какво традиционно има в този панголин, та те дори не виреят в Китай, възкликна Смо Тан. Иди ти да намериш драконово крило на нашия пазар, нахока го баба За Лю Хан, като отвори устата си по начин, по който не можеше да се разбере дали се усмихва или ще заплаче. Хо ши фън, ба ма о-о-о, скастри ги дядо Вън Дърт Пън и всички наведоха глави над малките си бамбукови купички и тихомълком изядоха традиционната вкусотия, с дългите си бамбукови пръчици.
По някое време през ноември, майор Донован засукваше тексаския си мустак, докато изкачваше стълбите към самолета, който щеше да откара отбора участвал във военните игри, към вкъщи.
Майор Донован, така и не можа да уточни, дали се е виждал в супа-бара със Смо Тан, преди деня на Малкия Дракон или след него, дори когато го инжектираха със серума на истината, 2 месеца по-късно в Зона Б 51, където служеше от юноша.
