АктуалноЗабравеният градНовини

Архивите разказват: Бунарджика е свързан с голямата мечта на цар Фердинанд за истински дворцов комплекс

Знаете ли че, Пловдив щял да има български Версай?

В началото на миналия век майосването – посрещането на първите слънчеви лъчи на самия връх в първия ден на май – било задължителен празник 

 

Пловдив и по-специално хълм Бунарджика са свързани и с голямата мечта на цар Фердинанд за постройка на обширен дворцов комплекс край тепетата. Още през 1892 г. той харесал мястото, на което постоянно се провеждали големи увеселения и балове, а малко по-късно го поискал от общинската управа. От там знаели, че ако дадат Бунарджика на княз Фердинанд, ще лишат града от едно без­ценно благо, с което е разполагал от векове. Въпреки това, решението било взето: „да се подари на Негово царско Височество Княза“ Бунарджи­ка, заедно с градината „Цар Симеон“ и с един обширен терен от днеш­ния Дом на техниката до Търговската гимназия и от Дома на техниката до ул. „Ген. Данаил Николаев“.

Дворецът щял да включи и запазената гора при се­гашното кръстовище на бул. „Пещерско шосе“ и бул. ,,В. Априлов“. Още през 1896 г. княжеските ко­нюшни били настанени в градината „Цар Симеон“, а на следващата година решението било потвър­дено от повторно гласу­ване. Този терен от сто­тици декари трябвало да се превърне в импозан­тен парк с водопади и езера, редки растения и животни, а сред него да израсне един пловдивски „Версай“, по подобие на дворците, останали от френските крале.

На пръв поглед вече нищо не можело да спре изпъл­нението на проекта. Оба­че не било така – собст­вениците на имоти реши­телно се противопоста­вили на тяхното отчуж­даване. Започнали съдеб­ни процеси, които се про­точили до 1912 г. След това се изредили три вой­ни, а през 1918 г. цар Фердинанд бил принуден да напусне България. Та­ка Пловдив останал без свой „Версай“.

Има данни далеч назад в историята, че още от древността хълмът бил любимо място за разходка на пловдивчани. „Местността „Бунарбаши” е сборище на интелигенцията и на аристокрацията” – известява Евлия Челеби в средата на ХVII век.

Подобни сведения има и от по-късно време. С тази традиция е свързан най-старият празник на Пловдив – посрещането на маиза в първия ден на месец май, когато всички дървета са разлистени и зимата окончателно е отминала. Още по тъмно цели семейства се отправяли към върха на Бунарджика. Стръмната пътека се запазила чак до 1932 г.  Труден и уморителен бил преходът в тъмнината, но си струвало усилията – според преданието, който посрещнел изгрева, щял да бъде здрав през цялата година и го очаквала добра печалба. Задължително било майосването, тоест посрещането на първите слънчеви лъчи, да бъде върху самия връх на Бунарджика.

Скалите и равната площадка под тях били препълнени от народ. След “улавянето на маиза” всички се спускали долу в ниското при днешния булевард “Руски”, където се простирала широка поляна с буйна свежа трева.  Тук жените нареждали богати трапези.  Едва на свечеряване всички сгъвали багажите и поемали към домовете си.

Източник: Lostinplovdiv.com

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. изсмукано от палеца дребнотемие ще трае ден-до-пладне (както вчерашната „статия“ от КАЛИНКА за ул. Карловска, проповядваща да се направила пешеходна по примера на Ослепителния Успех на …Капана! Изг7зици, майно льо – ама доходни!) през Карантината.
    Нищо друго не се случва, освен „подписване“ на ПРОЕКТИ на тъмно.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина