Вариантите за премиер се свеждат до двама

След провала и на третия мандат за съставяне на правителство президентът Румен Радев започна срещи с възможните кандидати за служебен премиер, пише Mediapool. Към момента на теория това са 10 души, но на практика изборът се свежда до двама или максимум четирима души – председателят на парламента Росен Желязков, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и двамата заместници в палатата Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров.

В четвъртък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че не желае ярки лица на ГЕРБ като Росен Желязков и Димитър Главчев да поемат функцията. Разбира се, президентът не е длъжен да се води по тактиката на Борисов, но едва ли някой може насила да бъде назначен на поста.

Ако вариантите с Желязков и Главчев са нереалистични, то тези с БНБ и омбудсмана са направо невъзможни. Действащият омбудсман Диана Ковачева до дни заминава за Страсбург, за да встъпи в длъжност като български съдия в Европейския съд по правата на човека. Заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова преди два дни изненадващо подаде оставка, която предстои да бъде разгледана от парламента. Това значи, че не просто няма как да стане министър-председател, но има риск да няма кой да изпълнява функцията омбудсман.

За Българската народна банка (БНБ) нещата са ясни: нито управителят Димитър Радев, нито тримата подуправители (Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков) ще могат да се върнат на сегашните си длъжности, ако приемат да оглавят временното правителство.

Неофициално се твърди, че управителят е влязъл в комуникация по въпроса с Европейската централна банка и еднозначно му е било обяснено, че заемането на поста министър-председател е несъвместимо с този в БНБ. И това противоречи не само на българския закон, но и на по-висшестоящото право – това на ЕС. Факт е, че има прецедент по темата – през 2013 г. тогавашният подуправител Калин Христов стана служебен финансов министър в правителството на Марин Райков, докато беше в неплатен отпуск. Това, че тогава се стигна до конкретното назначение, не означава, че по принцип няма юридически аргументи да се говори за несъвместимост при едновременното заемане на двата поста.

След срещата си с президента в четвъртък Димитър Радев коментира пред медиите, че „не е добра идея БНБ да се въвлича в политическия процес“. Причините били най-малко две. Едната е, че това би хвърлило „политическа сянка върху институцията и то за дълъг период от време“. Според Радев след 2015 г. е постигната здравословна дистанция между банката и политическия процес и сили.

По думите му има и редица правни причини. „Има колизия с националното законодателство, която е очевидна, но това, за което малко се говори, е, че колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в Договора за функционирането на ЕС, протоколите към него, устава на Европейската централна банка, устава на европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности“, обясни Димитър Радев. Аз съм член на генералния съвет на Европейската централна банка. Етичният кодекс там изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес и също така да прави опити да взема публични позиции извън тази на управител, коментира Радев. Той допълни, че това до голяма степен се отнася и за неговите заместници.

Затова при ситуацията към момента везните клонят към избор между зам.-председателите на Сметната палата.

Общественици и медии, близки до ДПС, лансират предположението, че следващият премиер може да е жена и това да е зам.-председателката на палатата Горица Грънчарова – Кожарева. Коя е тя? През миналата година Кожарева бе сред участниците в скандала, разтърсил Сметната палата след противоконстицуионното отстраняване на нейния председател Цветан Цветков през януари 2023 г.

Кожарева временно изпълняваше длъжността председател няколко месеца по силата на решение на Народното събрание, което впоследствие се оказа противоконституционно. Въпреки че с второ решение парламентът изрично назначи Кожарева за временен председател, и то се оказа противоконституционно. Незаконна пък се оказа заповед на Кожарева, с която тя отказа да допусне до сградата на палатата тогавашния ѝ председател Цветан Цветков. Стигна се до грозна разпра пред входа на авторитетната инститция, а цялата сага около политическия произвол с палатата бе отбелязана като проблем и в доклада на Европейската комисия за върховенство на закона от 5 юли миналата година.

Една от молбите до Конституционния съд беше подадена от държавния глава Румен Радев, който оспори избора на Кожарева като противоречащ на основния закон.

В личен план Кожарева, която бе избрана на поста през 2015 г. от тогавашното мнозинство, начело с ГЕРБ и „Реформаторския блок“, е съпруга на бившия член на Висшия съдебен съвет от Прокурорската колегия Михаил Кожарев. Той е бивш шеф на Върховната административна прокуратура, който бе заместник на главния прокурор по време на мандата на Борис Велчев. От 2012 до 2017 година Кожарев беше член на ВСС и председател на финансовата комисия. По време на мандата си в съвета Кожарев бе неотменна част от мнозинството в съвета, което се бе сформирало около главния прокурор Сотир Цацаров. През този мандат ВСС успешно успя да потули аферата „Яневагейт“, която започна след изтеклите записи на шефката на Софийския градски съд Владимира Янева, разказал как Бойко Борисов може да нарежда на Цацаров.

Другият зам.-председател на палатата – Тошко Тодоров, също бе избран на поста през 2015 г. от мнозинството, начело с ГЕРБ. Почти цялата кариера на Тодоров преди поемането на поста в палатата е свързана с противодействие на тежката данъчна престъпност и организираните престъпни схеми за източване на ДДС. От началото на 90-те години Тодоров работи в данъчната администрация, като до 2005 г. е директор на териториалната дирекция в Добрич. Заради дейността му домът му е обстрелван със стоп патрони. Впоследствие е освободен от данъчната администрация със заповед на тогавашната данъчна шефка Мария Мургина. Тя пък напусна поста, след като ДАНС ѝ отне допуска до класифицирана информация. В първото правителство на ГЕРБ, от 2009 г. до 2012 г., Тодоров бе зам.-директор на НАП, като участваше в най-тежките акции на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов за борба с данъчната престъпност. По същата линия в миналото Тодоров е бил външен консултант на ДАНС.