Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за енергетиката, с които бяха определени стъпките за поетапна либерализация на пазара на ток за битовите потребители, съобщава Mediapool. Основният му аргумент е, че има риск от рязък скок на цената на тока, без да са предвидени компенсации за бедните.
Законът се е отдалечил от целите на социалната държава и не е направена пълноценна оценка на въздействието, смята държавният глава. Според него предвидената либерализация на пазара на ток за бита предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители, което рискува да доведе до рязък скок на цените в началото на 2026 г.
„Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, пише президентът в мотивите си.
Той предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик, какъвто в момента е НЕК, и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производството на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“. Това от своя страна ще застраши работата на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.
Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към ЕС, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти.
Според Румен Радев гласуваната дефиниция за енергийна бедност е прекалено ограничена и неясна. Няма яснота и по какъв механизъм ще бъдат компенсирани енергийно бедните домакинства, както и дали може да се осигурят достатъчно средства за подпомагане.
Президентът Румен Радев призовава депутатите за ново обсъждане на измененията в Закона за енергетиката и преразглеждане на параметрите на реформата, а също и на механизмите за подпомагане на засегнатите домакинства.
Парламентът прие окончателно промените в Закона за енергетиката, които предвиждат либерализация на енергийния пазар за битовите потребители на 5 октомври. Според промените Националната електрическа компания от 1 юли 2024 г. трябваше да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. Регулираните цени за крайните битови потребители ще се прилагат до 31 декември 2025 г. Предвидена беше и възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.
Приемането на закона беше едно от задължителните условия, за да може България да изпрати искане за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1.4 милиарда лева.
Няма риск от рязко увеличаване на цените, каза премиерът Николай Денков пред журналисти в по повод ветото на президента. Той допълни, че тази либерализация трябва да се случи, защото европейският регламент е от 2019 г. и България закъснява значително спрямо договорите, които е подписала.
При подготовката на Закона за енергетиката, при тези изменения, бяха направени механизми, които ще бъдат използвани, за да не се случат тези страшни апокалиптични сценарии на опозицията, каза още акад. Денков. Той посочи, че чрез тези механизми ще са защитени уязвимите. Не очаквам да има проблеми при прегласуването на закона, добави той.
