Почернените родители на Стефка: Така и не разбрахме кого погребваме

Майката Стоянка дала 20 лева на Владимир вечерта преди смъртта на момичето- имал нужда

Таткото: Третият човек, на когото се обадих, след като разбрах, че момичето ми е мъртво, бе този, който сега е на подсъдимата скамейка

Загубихме смисъла на живота, казаха Стоянка и Николай пред съда

Николай Маджаров е бил рамо до рамо часове наред с човека, обвинен в убийството на дъщеря му, в деня след смъртта й. На заранта след удавянето на Стефка, таткото започнал делника като всеки друг. Не знаел, че се е случило нещо страшно с любимата му дъщеря. Звъни на работника си Владимир Костадинов рано-рано, тъй като закъсва с автомобила си и му трябва помощ. Вторият идва с другата му лека кола, която Маджаров му дал да ползва няколко дни преди трагедията да сполети семейството. Видях пукнатото стъкло на автомобила. Той каза, че вероятно някакви деца са си играли и са го чукнали. Само дето бе пукнато отвътре. Не обърнах чак толкова голямо внимание. Отидохме да работим и бяхме заедно до три часа следобед. Изпълнявахме поръчка за зеле. Закарахме развалената кола на ремонт, после той ме остави у дома и тръгна за Златитрап. Не подозирах какво се е случило. В 17.30ч. на вратата дойдоха 15 полицаи. Питаха ме дали дъщеря ми има обеца на пъпчето. Оказа се, че са намерили труп на момиче в канала и да, момичето ми имаше обеца, спомни си през сълзи най-черния ден в живота си Николай. Започва големият ужас. Семейството разбира, че Стефка е удавена. Николай започва да звъни телефони на близки, за да ги информира с пресипнал и треперещ глас. Третият човек, на който се обадих по телефона, бе Владимир. След десет минути дойде, хлипаше. Но по-различно. Правеше се. Синът ми разби профила на Стефка във Фейсбук и установихме имена на момчета, с които е контактувала. А полицията ме попита: Познавате ли добре Владимир, съмнявате ли се в него. Тогава започнах да се замислям. Започнах да го подпитвам, а той даваше неадекватни отговори. Обадиха ми се от полицията и ми казаха да отидем заедно в районното, допълва картинката Николай. На другия ден не го допускат до моргата, за да разпознае трупа на момичето си. Така и не го вижда. Трябваше да видим детето в моргата, но не ни позволиха, така и не разбрах защо. 105 дена остана там. После дори не разбрахме кого погребвахме, върна се към тежките моменти с очакването на предаване тялото на Стефка.

Как се чувствам? Много лошо. Травма за цял живот. Единственото, което все още ни крепи, е другото ни дете. Отчуждихме се. Нищо не помага- нито психиатрите, нито психолозите. Всичко вече е много по-различно. Нещата стават все по-зле. Не виждам спасение, допълни Николай. Подчерта, че Стефка е била изключително съвестно дете, което никога не е създавало грижи на родителите си. За качествата й във водата той казва само „Плуваше като морж”, с което даде знак, че ако е паднала във водата в съзнание, смята, че би се справила с течението. Допълни, че Владимир има две лица, определи го като далавераджия.

Владимир се опита да й върне доверието, когато дойде отново през май. Купи и нов телефон, тя обаче нямаше желание да продължи тази връзка, тъй като той я задушаваше, разказа майката на Стефи- Стоянка. Вечерта преди смъртта на момичето ми той поиска 20 лева от нужда, дадох му, разкри детайл от отношенията си с Владимир майката. В деня, в който информират Маджарови за случилото се, Стоянка открива писмо от Стефка, в което тя заявява пред Владимир, че го е обичала, но нещата вече са се променили и няма намерение да продължава с него. Самият обвиняем каза пред съда, че почеркът от бележката не е на Стефка Маджарова.

Най-тежкото беше, че три месеца не можехме да си я погребем. Тежко е да мислиш за бъдещето си, при условие, че него го няма вече. Синът ни Ивайло и трудът само ни крепят. Нищо друго. Аз отслабнах с 10 килограма. Николай стана изключително избухлив, нервен, загуби смисъла на живота. Остава ни единствено да се трудим от сутрин до вечер, за да преодолеем стреса и мъката, каза за финал майката на Стефка Маджарова.