Пловдивският апелативен съд потвърди взетата от Окръжен съд – Хасково мярка „задържане под стража“ спрямо турския гражданин М. О., които е издирван от Интерпол за изтърпяване на 15-годишна присъда в родината си. Производството е за вземане на временна мярка за неотклонение с цел обезпечаване на дело за екстрадиция на М. О.
Апелативният съд прецени, че жалбата на защитата на обвиняемия, по която е образувано делото, е неоснователна.
Съдът намира, че възражението, че определената мярка за неотклонение е незаконосъобразна, тъй като исканото лице не е извършило престъпление в България, е неоснователно. При вземане на временна мярка „задържане под стража“, не е от компетентността на българския съд да прецени има ли обосновано предположение исканото лице да е извършило престъплението, по повод на което страната ни е сезирана с молба за екстрадиция. Престъплението, за което е постановена присъдата, за която се издирва исканото лице, както е описано в предоставените на българския съд документи, съответства на престъпление по чл. 152 от българския НК/сексуално престъпление/. М. О. е осъден на 15 години лишаване от свобода през 2014 г., според молбата за екстрадиция. Съдът прецени, че давността, която в случая е 20 години, не е изтекла нито по турския, нито по българския закон.
Твърдението, че исканото лице се преследва по политически причини не е подкрепено с доказателства, определи апелативният съд.
Самоличността на М. О. е установена чрез идентификационна експертиза, в която е използвана и снимка, изпратена от молещата държава. Не е известно кога и как той е влязъл в страната ни, но е бил без документи и при първите си контакти с официалните български власти се е представил за сирийски гражданин. Всички тези обстоятелства формират извода, че е налице реална опасност от укриване при една по-лека мярка за неотклонение.
Искането на защитата, че лицето следва да има по-добра възможност да оспорва постановения към настоящия момент отказ да бъде третиран като бежанец, нуждаещ се от убежище, не е налице. Значимото в този момент е да се възпрепятства възможността му за укриване. А тя е реална, включително и с оглед на обстоятелството, че според приложената по делото справка от Държавната агенция за бежанците и при отправеното искане за закрила М. О. се е представил с неистинска самоличност. Това може да постигне единствено определената от окръжния съд най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението на апелативния съд е окончателно.
