Тоя Джерард що идва на тренировка с анцуг, а не с Бърбъри?

Под Тепето

00:00ч, събота, 19 юни, 2010

Николета Лозанова
“А бе гайс, рагаце, защо не използвате зехтин, а пържите със свинска ма? Нямате балсамико, талятеле, пармеджано и капрезе. А оня тип Джерард идва на тренировки по анцуг. Бърбъри не беше ли британска фирма. Ми как очаквате да води отбора. И що си мислете, че ставате за играчи”? Сякаш това плямпаше на един от футболистите си селекционерът на Англия дон Фабио Капело. Ако бях на негово място, щях да им скъсам ушите на тия английски точилки. Звездите с няколко милиона официални годишни доходи играха като натежали готвачи от селски италиански ресторант с набъбнали шкембета от менте моцарела. И с тежки стомашни проблеми, довели до мощно разстройство….
Какво бе това чудо, което видяхме от англичаните! Сякаш самият Крал Артур и рицарите от Кръглата маса се бореха за хикса с непретенциозните алжирци. Щитовете се огъваха, мечовете се топяха, а футболните аргументи на британците отидоха в историята. Татко ми е разправял за Гари Линекер, Уодъл, Робсън, Гаскойн, Дейвид Плат… Все хора със сърца. В отбора на Англия видяхме само хора с дебели портфейли. За разлика от янки и словенци, които бяха готови да откъснат гръкляните на противника в името на победата. Бяха мъже, а мъжкарството явно остава в историята. Поне в моята. Защото с тая мижава игра англичаните може и да продължат, въпреки че другите се самоизяждат…
Видяхме и едни невероятни сърби. Вероятно повечето от тях са тренирали край кратери от бомби вместо край конуси, а вместо съдийска свирка са се ръководили от поредната самолетна атака. Шапки и силикон долу пред тия пичове. Така се прави. Не в ракията и чалга баровете е разковничето, а в самосъзнанието. Обвиниха ги, че са негодяи след първия мач, а сега да им пратят националния отбор на Марс, та да ги смачкат и телепортират в друга галактика с няколко греди, спасена дузпа и тотална игра. Ако бях немкиня, щях да си търся междугалактически полет, та да се покрия в други космически ширини.