Скандал: Бизнесмен построи параклис, дядо Николай го иска

Дарение се дава даром, отхвърли идеята строителят на новия храм Васил Василев

Снимка в. МарицаДядо Николай пак изригна. Мине не мине време и владиката става център на внимание със спорно изказване. Този път митрополитът скочи срещу доброто дело на боса на „Хелиос металург” Васил Василев, който със собствени средства вдигна красив параклис в село Строево. Ето и целия скандал, описан детайлно във в. Марица от колежката Надя Петрова: 
Откритият красив параклис в село Строево “Свети Димитър” стана причина за задочен спор между владиката дядо Николай и строителя на храма бизнесмена Васил Василев. Митрополитът бе поканен да извърши освещаване на Божия дом в 14 часа. Множество гости и жители на селото се събраха на празника пред параклиса в центъра на Строево. Дядо Николай приветства дошлите, поздрави строителя и семейството му за щедрия жест, благослови присъстващите, поздрави ги за празника на празниците Великден, поръси със светена вода, но накрая направи две неочаквани забележки. “Това не е освещаване на храма на Димитър Солунски Чудотворец, а пасхален водосвет”, подчерта владиката. “По невнимание на кмета е станала грешка и правото на строеж не е дадено на Църквата, а на частна фондация. По тази причина не мога да го осветя. Но имам уверението на г-н Язов, кмета и други лица, че грешката ще се поправи и тогава пак ще дойда”, обеща митрополитът. Още преди множеството да осмисли думите му, дядо Николай се насочи към друга, още по-странна за мястото и повода тема. “Сектантството е зловеща ръка, която може да отведе невнимателните миряни в ада”, с остър завой продължи словото си владиката. И веднага даде пример: “Не бива да допускаме да се разкъсва тялото Христово от хора като ей оня разколник, дето се крие там”, посочи с пръст митрополитът. “Разколникът” се оказа свещеникът Запрян Писанов, поп в село Граф Игнатиево, който през 2004 г. преминал към алтернативния Синод. Оказа се, че той е приятел на строителя на параклиса Васил Василев, който лично го е поканил на освещаването.
“Църковният канон има проблем със своята каноничност”, коментира по-късно г-н Василев, който е собственик на пловдивската фирма “Хелиос металург”. Той смята, че както светът и хората се променят, така и правилата на Българската православна църква трябва да станат по-гъвкави. “Някога мога и да узрея за решението да подаря храма на БПЦ, но докато има разкол в него, не искам да избирам чия страна да взема. Дарението се дава даром, а не по силата на каноните”, смята Васил Василев. “Параклисът е построен на общинска земя, а цялостното израждане е дело на семейството ми”, поясни металургът. Той добави, че голяма помощ в изграждането на храма е получил от строителния предприемач Димитър Язов, а също и от Жорж Трак, който изградил външния кутел за кръщенета и направил сложните витражи на параклиса. Подкрепа с доброволен труд и със строителни материали оказали и други дарители. “Приходите от продажбите на свещи, от свещенодействия и от дарения ще отиват за благотворителност”, категоричен е строителят-металург. Стопанин на храмът е пловдивското сдружение “Свети Димитър”.
“Благодаря на Бога, че ми даде този ден”, каза при откриването на параклиса Василев. Той поясни, че е взел решението за строежа в тежък момент, когато новороденото му внуче Димитър изплакало по-рано от предвиденото. (Детето присъстваше до дядо си на водосвета.) “В параклиса съм вложил вяра, надежда и любов”, призна с вълнение бизнесменът.
ХРАМЪТ
Изграждането на “Свети Димитър” е започнало преди 4 години. Струвало е доста пари, но колко точно – г-н Василев отказа да посочи. “Кризата си е криза, ще отмине, друга ще дойде, но църквите ще останат”, разсъждава строителят. Параклисът е изключително красив – облицован е с камък, преддверието оградено с ковано желязо, както и оградата в зеления двор. Саксии с цъфнало мушкато са окачени на оградата, а между алеите с чемшир и друга зеленина са поставени великолепни фенери. Иконостасът е обявен за произведение на изкуството и е дело на школата по дърворезба в Дебелец. Иконите са нарисувани от младата художничка Тереза Илкова, която е работила върху тях година и половина. Тя е завършила “Иконопис” в Богословския факултет към Великотърновския университет.