Проститутката Надя храни кокошките в Отрезвителя и се кълне, че няма да се върне на улицата пред бащата на двете си деца
Ивелина Василева
Гракащите „Бате, ще ебеш ли“ градски гъски отглеждат кокошки за наказание. Метат и мислят за провиненията си. Правят се на послушни, за да избягат от кокошките и отново да се хвърлят на лешоядите, които искат да кълват плътта им срещу десет кинта на алейна промоция. Точно тези, които не могат да прочетат и изпишат собственото име, разчитат единствено на продажбата на тялото. Прибират ги, те бягат и пак продават любов на гладни за ласки.
В нощния репортаж за лов на тежко гримирани нощни пеперуди миналата седмица, хванахме две деца на природата и платената любов. Благодарение на инспекторите от Второ РУП. Момичетата изпълняват наказанията си, като полагат обществено полезен труд в Отрезвителя. А ние сме там, за да продължим темата си и след ареста, след съда и преди отново да се върнат на улицата, както най-често става.
Няколко дни след присъдата посещаваме проститутката Надя във временния й наказателен дом- СПОРА-а, както още го наричат някои. Случайно бяхме там в мига, в който благоверният й съпруг трепетно подскачаше от крак на крак в очакване да зърне любимата си. За която не му се налага да плаща, за разлика от всички останали.
Мехмед кеса пред металната врата със смесени чувства- хем иска да го пуснат при жена му, та да я прегърне. Хем му се ще да й такова таковата. Въпреки, че вероятно знае за занаята на половинката си, пак е лют, задето са я хванали. Стои на входа с 2 литра евтино газирано и торба, пълна с необходими неща за престоя на любимата му. Вратата се отваря. В двора е тихо. Чува се само животът на кокошките, които подскачат една до друга и клъвват шумно пшеница или каквото намерят. Чува се и тежкото дишане на Надя.
Жрицата вече е обикновено момиче, с леко клюмнала глава, сякаш търси прошка, а не клиент за тялото си. Проститутката днес е съпруга. Със същите дрехи, с които обслужва клиенти в тъмно кише край Алеята на любовта. Седнала на пейката с бащата на всичките й деца и въпреки, че е бременна във втория месец, изсмука няколко цигари на екс. Пали ги една от друга и ги дърпа като вакуум помпа- с две всмуквания прави заварка на фаса.
Привикаваме я да си поговорим, а тя- изнервена, че й прекъсваме гугукането, крачи бавно към нас с крив поглед. Резервирана е, тъй като няма идея дори, че сме добронамерени и търсим историята на живота й, причината да виси на Алеята. Преместваме се на друга пейка, защото Мехмед не е наясно с всичко, което тя знае, че ще ни каже. А Надя, изпълнително, като на разпит, разказва за всичко. Не крие проблемите си. Никоя от нейните колежки не го прави. Сякаш се оправдават защо са такива, без някой да иска оправдание. Да, проститутка съм- казва всяка една от тях. Но репликата задължително е прикрепена към подробно обяснение в какво състояние е поотделно целият им род.
На кротката плътска продажница, една от сестрите й е в затвора. От три години е вече там, защото е крадла и наркоманка. Боцкала се с „херца“. Общо 5 сестри са. Баща им е алкохолик. След вече второто си посещение в Отрезвителя, майката на Надя разбира за нощната й работа, която проститутката крие 10 години ( с 4 повече, отколкото ми бе казала при първата ни среща). От това, че майка й е влошила здравословното си състояние и от факта, че за втори път мете същия двор от падналите листа на същите дървета и храни тия пернати, неграмотната ромка категорично се е отрекла от тротоарната професия. Питаме я как ще си гледа момиченцата, като не изкарва вече пари. Аааа, щом тоя може да прави деца, може и да ги гледа, отговаря изстрадалата бивша проститутка и сочи мъжа си. Докато държи тази реч обаче и самата тя не си вярва. Вероятно още на петия ден е на улицата. Там- на Алеята, за да изпразни соковете и портфейла на някого.
Тъй като е бременна от Отрезвителя й осигуряват ежедневна лекарска грижа. Надя е суеверна- не дава да й се бара коремът, само кръвното позволява да и мерят. На Алеята обаче ако си платиш и това разрешава. Аз си го усещам вътре, че е добре, не го докосвайте, гали плода през набъбналия си корем пеперудата.
Проститутката плаче. Всяка нощ. И през деня. Заради причината, по която е в СПОР-а. Тук ме хранят, вкусно е. Топло ми е вечер. Викат ми лекар. Свършвам си задълженията и после мога да изпуша една цигара. Ама никога повече не искам да се връщам тук. Затова няма и да ходя на улицата. Проверете ме. Мъжът ми печели по 60 лева на ден, а пък аз ще си гледам децата, кълне се тя. И 10 години Първи том от живота на Надя се треснаха назад. Мехмед прости, майката ще опита, а децата никога няма да знаят. Отрезвителят не е затвор. А мястото, на което можеш да затвориш последната корица от твоя том на бунтар, алкохолик или проститутка. А после да излъжеш себе си и да върнеш на първа страница, за да стигнеш отново до корицата на края. А кокошките си кълват ли, кълват…
