Олигофрени ли са журналистите? Що да не!

Любомир Минчев

Въпросът се дъвче след думите на Кирил Домусчиев към един нещастен телевизионен репортер. И вместо да стане герой, момчето взе та си призна, че е олигофрен, както му каза и Домусчиев.
Читателите на този сайт сигурно са изкушени от темата, тъй като в своите коментари  някои дават много точна диагноза на авторите, която напълно съвпада с тази на Домусчиев.
Искам съвсем да ги успокоя – да, журналистите са олигофрени. А и защо да не са, какво им пречи.
Момчето от телевизията пропусна златен шанс да счупи микрофона в главата на Домусчиев и така всички въпроси кой е олигофрен щяха да отпаднат. Всичко за олигофрените щеше да ни стане ясно веднага. Не че сега не знаем. Освен това репортерът си изпати за толкова глупав въпрос, че реакцията на Домусчиев дори беше мека. Ако вместо за празните места по трибуните, беше попитал : “Кой сте вие, господин Домусчиев?“, олигофренията щеше да бъде разкрита мигновено. Тъй като не чухме такъв въпрос, остава открит този в заглавието.   
Преди време  колегите от варненските вестници и сайтове  извършиха нещо потресаващо. Те решиха да се откажат от журналистиката, и то публично. Онова, което гилдията там измисли, е аутодафе под жестокия натиск на групировката ТИМ. Такова масово чудо досега не беше известно, макар че всеки ден около нас бъка от примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи. Дали това изобщо е възможно. Изглеждат като качени на барикада от дунапрен и винаги от безопасната страна на победителите.
Ако сте забелязали, някои  тв предавания, уж публицистични, приличат на бръснарници – влизаш, сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив.  Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница, пълна с олигофрени.
А какво направиха тези от Варна? Пуснаха декларация, че повече няма да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката ТИМ и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват. Колегите всъщност подписаха декларация за отказ от журналистиката.
Колко лесно било! Харесва им да са на барикади от дунапрен и да се правят на бръснари.  А по-голям ефект би имала друга декларация с този текст: “Уважаеми съграждани, тъй като медиите в града са под контрола на ТИМ, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!” Подобна декларация няма да спре агонията на журналистиката, но поне ще признае, че се е барикадирала с дунапрен. 
Не си мислете, че това, което се случи във Варна, не е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те винаги са очаквали  да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност. 
За декларации за отказ от журналистиката драпа най-вече слабата и лигава власт. Колкото е по-силна, олигофрените сами се роят. 
Дали журналистите са олигофрени не е открит въпрос. Той е отдавна закрит. Времето дресира повечето от тях насила да се правят на олигофрени и това им харесва. Подтичват след незначителни хора с глупави въпроси и търпят още по-глупавите отговори. Животът на подобни олигофрени е колкото на листната въшка. 

,