Любомир Минчев
Въпросът се дъвче след думите на Кирил Домусчиев към един нещастен телевизионен репортер. И вместо да стане герой, момчето взе та си призна, че е олигофрен, както му каза и Домусчиев.
Читателите на този сайт сигурно са изкушени от темата, тъй като в своите коментари някои дават много точна диагноза на авторите, която напълно съвпада с тази на Домусчиев.
Искам съвсем да ги успокоя – да, журналистите са олигофрени. А и защо да не са, какво им пречи.
Момчето от телевизията пропусна златен шанс да счупи микрофона в главата на Домусчиев и така всички въпроси кой е олигофрен щяха да отпаднат. Всичко за олигофрените щеше да ни стане ясно веднага. Не че сега не знаем. Освен това репортерът си изпати за толкова глупав въпрос, че реакцията на Домусчиев дори беше мека. Ако вместо за празните места по трибуните, беше попитал : “Кой сте вие, господин Домусчиев?“, олигофренията щеше да бъде разкрита мигновено. Тъй като не чухме такъв въпрос, остава открит този в заглавието.
Преди време колегите от варненските вестници и сайтове извършиха нещо потресаващо. Те решиха да се откажат от журналистиката, и то публично. Онова, което гилдията там измисли, е аутодафе под жестокия натиск на групировката ТИМ. Такова масово чудо досега не беше известно, макар че всеки ден около нас бъка от примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи. Дали това изобщо е възможно. Изглеждат като качени на барикада от дунапрен и винаги от безопасната страна на победителите.
Ако сте забелязали, някои тв предавания, уж публицистични, приличат на бръснарници – влизаш, сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив. Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница, пълна с олигофрени.
А какво направиха тези от Варна? Пуснаха декларация, че повече няма да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката ТИМ и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват. Колегите всъщност подписаха декларация за отказ от журналистиката.
Колко лесно било! Харесва им да са на барикади от дунапрен и да се правят на бръснари. А по-голям ефект би имала друга декларация с този текст: “Уважаеми съграждани, тъй като медиите в града са под контрола на ТИМ, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!” Подобна декларация няма да спре агонията на журналистиката, но поне ще признае, че се е барикадирала с дунапрен.
Не си мислете, че това, което се случи във Варна, не е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те винаги са очаквали да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност.
За декларации за отказ от журналистиката драпа най-вече слабата и лигава власт. Колкото е по-силна, олигофрените сами се роят.
Дали журналистите са олигофрени не е открит въпрос. Той е отдавна закрит. Времето дресира повечето от тях насила да се правят на олигофрени и това им харесва. Подтичват след незначителни хора с глупави въпроси и търпят още по-глупавите отговори. Животът на подобни олигофрени е колкото на листната въшка.
,
Има една голяма част от журналисти, които винаги търся само проблеми и неуредици, дори там където ги няма. Техните мотиви, не винаги са толкова безкористни, колкото изглеждат на пръв поглед. Дали ще се търси гръмко заглавие, привличащо повече интерес към самата статия или ще се напада член на неудобна политическа партия или футболен клуб.
Част от въпросите и разсъжденията в статиите им са предварително подготвени. Представят фактите погледнати единствено през тяхната гледна точка, без да отразяват коректно всички страни на даден въпрос и въвеждат читателя в заблуда.В статиите се набляга на внушения повече отколкото на реални факти. Не са малко и случаите, при които темата на статията се насочва в изцяло в друга посока, за да се изпишат огромни статии с „правилните“ внушения…
Домусчиев реагира прекалено остро, срещу репортера и не беше прав, но защо да не обърнем внимание и на журналиста, който явно задава предварително подготвени хапливи въпроси, които са отклоняват от основната тема. Въпрос, който няма нищо общо с играният футболен мач или отбора и неговото развитие и спортна база. Въпрос отместващ фокуса от многото работа свършена в този отбор, пренебрегвайки я с лека ръка и търсещ единствено евтината сензация…
ММ, ти си изключително дебилно парче 🙂 !! Журналистите и лекарите били сганта на света….хахахаха естествено, че и между тях има продажни и некадърни, както из между всички гилдии и прослойки, така е устроена системата, базираща се на пари, компромиси, страх и услуги:) А човека е абсолютно прав, научете се малко да четете и между редовете и може и да прокопсате малко в бедняшкия си, опоскан животец, бугаропитеци ! 🙂
АЛКОХОЛА, АЛКОХОЛА МИЛИ МИ МИНЧЕВ ВСЕ ТИ Е ВИНОВЕН…НЕ МОЖЕ ЦЯЛ ДЕН ДА ЛЪХАШ НА ДЕГУСТАЦИОННА ЗАЛА И НЯКОЙ ДА ВЯРВА НА ГЛУПОСТИТЕ ТИ…А ЧЕ СТЕ МНОГО ПРОСТИ ЖУРНАЛИСТИТЕ – ПРОСТИ СТЕ, НАЛИ СИ ИМА МЕРИЛО ЗА ТОВА – ПО-НИСКО ПЛАТЕНИ И ОТ УЧИТЕЛИ С ПОЛУВИСШЕ – ЗАЩОТО ЗАЕДНО С ЛЕКАРИТЕ СТЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БОКЛУЦИ НЕ САМО В БЪЛГАРИЯ, НО МАЙ И В ЦЕЛИЯ СВЯТ
Съгласен съм с Агов! Но повечето от джурналята са натикани там не по собствен избор… Държавата на Боко Тиквуня е така!
Всички помним фразата на Асен Агов, че журналистиката върви след победителите! Какво повече! Тя сама се е определила къде и е мястото. Днес върви след победителите и парите. След като всеки, хайде почти всеки, полуграмотен и фъфлещ писач може да стане водещ медиен манипулатор, какво да говорим. Журналистите сами не се уважават, та ние ли да ги уважаваме! Олигофрени няма, поне сред читателите!
А кой беше тоя Домус ага?
Автора е жестоко прав, особено в заключителната част! Имайте малко чест и достойнство, хора, иначе затъваме още по-лошо в батака!
Е що да не ? 🙂 ИМа и такива, като 80 % от повечето у нас