Димитър Герганов
Някога много отдавна една зла вещица искала да свали Луната. Успеела ли, щяла да се сдобие с голяма сила и да властва над света до края на времето. Ала нали луната била земя македонска, та намерил се юнак кралевит и осуетил пъкления план. Така били спасени приливите и отливите, редовният цикъл и цялата раса на лунатиците. Днес многострадална Македония ври и кипи от протести. Едни хора искат да бутнат други, като най-вероятната причина е да им седнат на „топлите местенца”. Нормални борби за власт, какво толкова? – ще си кажат повечето хора, ала този път ще сбъркат. Славата на Балканите като „буре с барут” може да ни се струва зловредна измислица на западните кореспонденти отпреди век, но дали наистина е така?
Умерено предубедено мнение за Македония би изглеждало по следния начин – изкуствена държава съставена от два етноса, които не могат да се понасят, измислен език и крадена история, проблеми с всички съседи и калпава икономика – безработица 30%, заплати български и без еврофондове. Главен град – Скопие носещ гордо титлата световна столица на кича със своите десетки грандомански арки, паметници и псевдобарокови сгради. За „политичарите” край Вардар – управляващи и опозиция може да се каже единствено, че са бъгава версия на българските си колеги. Може би дотолкова бъгава, че съществуването на държавата им в следващите 10 години е поставено пред сериозен въпрос. Зоран и компания срещу Никола и неговите „войводи”, докато албанците играят с два отбора и тяхната 1/3 от баницата не се губи!
Да се говори за наличие на гражданско общество в Македония е меко казано наивно, доколкото европейските ценности в страната са фасадни и служат за оправдание на корупция и шуробаджанащина. Ако в България намирането на работа в администрацията или спечелването на държавна поръчка без политически гръб е трудно, в Македония е направо немислимо. Каквито и спорове да имат по един въпрос в Скопие са подозрително единни – при нас българи няма. Внушението е пуснало толкова дълбоки корени, че ако отворите исторически спор в някой местен бар най-много да си изкарате боя. Въпрос на 70- годишна идентичност, която е твърде крехка за бъде поставяна дори под най-малко съмнение.
Миналото на днешното образувание „Македония” е толкова заплетено, че без докторат по история човек трудно би могъл да се оправи. Все пак първото население преди н.е. се състои от траки и илири, а древните македони се намират доста по на изток в земите, които сме свикнали да наричаме – Беломорие. След краткотрайния възход на империята на Филип и Александър Велики, идват римляните наследени от ромеите, които са наречени византийци чак през 17 в. Опустошавана многократно от варварски нашествия Македония, се превръща в родина за българите на хан Кубер в края на 7 в. По времето на Крум Страшни двете български държави на Балканите постигат обща граница и се обединяват за две столетия. След победите на Василий II над Самуил и неговите наследници Македония преминава под ромейска власт, по-късно българите си я връщат, а към средата на 14 в. за кратко господстват сърбите.
После идват османските турци за повече от 5 века и така до Балканските войни, които уж трябва да разсекат гордиевия възел и да доведат до справедливост и траен мир. Нищо подобно не се случва, 20 век се оказва най-кървавият в цялата история на областта! През Първата световна българите се бият за Македония срещу сърби, гърци и армиите на Антантата съставени от французи, англичани и руснаци. Да, „братушките” не са само в Добруджа, а участват и на македонския фронт с експедиционен корпус. Следва още една Световна война, Титова Югославия с нейните концлагери и повсеместен терор и накрая разпадът на федерацията в началото на 90-те години. Твърде много история…
Да се разглежда Македония като изолиран случай би било грешка, ако не и твърде наивно. През следващите години залозите в балканския покер ще нарастват, докато някой не се изкуши да обяви Ол ин! Прекалено много са „черните дупки” – Молдова населена преобладаващо с романо-говорящи, които гледат към Букурещ, нестабилна Босна замразена на сръбска и хърватско-мюсюлманска част, както и две албански държави с центрове в Тирана и Прищина, които рано или късно ще обявят своето Съединение. Българският интерес? Да пази Бог ако трябва да бъде формулиран от парадни националисти като Божо Д. и сие… От Москва през последното столетие не е излизало нищо по-добро от руския имперски балет, Брюксел прилича на Вавилонската кула малко преди да бъде завършена, а известно е какво се случва след това… Вашингтон е зает с горящия Близък Изток и Украйна, като при американците винаги, съществува рискът да завият към поредния изолационизъм…
Вместо Станишев да ходи на протеста в Скопие и така да го компрометира, далеч по-добре би било българските политици дискретно да отправят няколко кратки съвета към македонските си колеги: Решете спора за името с Гърция незабавно – по-добре Северна или Горна Македония, отколкото никаква след броени години! Изправени пред фалит и загубили международен авторитет елините няма да се опъват и страната ще може да влезе в НАТО, което е някаква гаранция за суверенитет! Забравете за „македонски” малцинства при съседите – така или иначе такива няма, а и не сте в позиция да изисквате каквото и да е, нито някога ще бъдете! Направете избори на есен за да изпуснете напрежението и започнете преговори с ЕС. Ще ви бъде по-трудно да „пощипвате”, но понякога се налагат жертви…
„Да бъдеш или не – туй е въпросът”… Винаги можете да се обърнете за помощ към Александър Македонски в случай, че терзанията на Хамлет ви идват в повече или поне към Крали Марко…
