Британецът искал да снима филм за репресираните, били му шута през 78-а
Властите изгонили носителят на Оскар Хю Хюдсън от България през 1978г. Британецът искал да снима филм за репресираните от комунизма у нас, но му били шута още на границата с мотива, че няма виза за страната ни, разкри самият той пред публиката днес, в рамките на фестивала София Филм Фест в Пловдив. Той представи лентата си „Революция“ с участието на Ал Пачино в нея, но така, както я вижда днес, а не както се е наложило да я прави преди, зависим от продуценти и разпространители. През онези години бях нежелан в България, каза режисьорът на „Огнените колесници“, „Тарзан от рода Грейстоук“ и още куп емблематични ленти. Исках да направя филм за страната ви, за тези, които не можеха да избягат и за тези, които не можеха да влязат тук. Е, не успях, казва днес, близо 35 години по-късно Хъдсън. Ето ме днес, толкова години по-късно, в Пловдив, без виза, каза кинаджията по време на дискусията с феновете на Седмото изкуство в Лъки. Какво кино гледахте по време на режима?, пита Хъдсън. Френско и руско, отговориха му хората. През комунизма имахме 3000 кино салона, сега имаме 54, вметнаха обаче актьори в залата.
„Революция“- филмът, който днес носителят на най-престижната награда в света на киното представи под тепетата, бе в новия му вариант. С моментите, които Хъдсън е искал да вкара през 1987-а, но не е успял по комерсиални причини. Той не бе довършен. Липсваше вътрешният глас на героя, който днес видяхте и който съм вкарал преди две години. Америка намрази лентата- все пак бе направен от англичанин, а Щатите са част от британската история, за който период става въпрос и в продукцията. Не харесаха и Пачино- те си го обичат или като гангстер, или като ченге. Когато Ал държи пистолет взима награда и пет милиона долара. Когато е без пистолет- не взима награда и печели един милион долара. А това, което видяхте днес, бе нашият филм- на мен и Ал. Всъщност, критиците често са пълни невежи, коментира прожекцията Хю Хъдсън. И уточни, че е имало и друг мотив филмът му да не се хареса в Америка в края на 80-те. Той е антивоенен. Основната идея в него е, че е невъзможно да победиш човек, който търси самотата. Рейгън обаче мислеше друго по въпроса тогава. Филмът излезе в грешен момент, когато героите на деня бяха персонажите на Шварценегер и Сталоун- боиците, каза Хъдсън. Като допълни, че по време на „Революция“ цензурата в киното вече е играла роля. Тя зависи от студиото и банката, която спонсорира продукцията. Оригиналният вариант на този филм имаше финансиране от Щатите. Дойдоха и ми казаха да направя хепиенд, който не се вързваше с идеята на филма, но се вързваше с техните идеи. Затова и излезе това, което поправих след толкова години, разкри режисьорът.
И подчерта, че битки, водени преди столетия, се повтарят и днес, но в друг аспект. Сега сме в лошата част от цикъла, подчерта Хъдсън.
След което не скри, че за политическата действителност на Англия е с леви убеждения. Смея да кажа, че настоящият премиер Камерън не е вдъхновяваща личност, каза Хю Хъдсън.
