МненияПод ножа

Георги Сербезов: Общината избира да преследва тези, които вършат нейната работа

Природозащитникът е сред вносителите на жалбата срещу наредбата, забраняваща храненето на бездомните котки и кучета

Ликвидирането на уличните животни посредством глад, не е никакво решение

ОбС и кметът на общината нееднократно са доказали, че законът е последното нещо, което ги интересува

Настоящото обжалване е всъщност буквално един акт на самоотбрана, на гражданска съпротива

През седмицата природозащитници атакуваха общинската наредба, забраняваща храненето на улични кучета и котки. Жалба срещу нормативния документ бе внесена в общинския съвет, откъдето тя ще стигне до Административния съд. Еколозите са категорични, че текстове от разглежданите текстове от наредбата са постановени в нарушение на закона, поради което са нищожни, респективно незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Под тепето се свърза с един от вносителите на жалбата- Георги Сербезов, председател на сдружение Граждански Контрол Защита на Животните.

Внесохте жалба срещу наредбата, забраняваща храненето на бездомни животни. Какви са мотивите ви?

Съдът има компетентност да се произнася единствено по законосъобразността на оспорваните административни актове и ние, както обикновено, атакуваме незаконосъобразността на текстовете от наредбата, забраняващи храненето на бездомни животни. Основните ни мотиви са противоречия със Закона за защита на животните, европейски конвенции и най вече липса на законова делегация за кмета и ОбС- Пловдив да въвеждат подобна "регулация". ОбС- Пловдив и кметът на общината нееднократно са доказали, че законът е последното нещо, което ги интересува, когато вземат своите решения, но противно на тяхната представа, техните правомощия се простират само до границите, определени от закона. Упражняването на власт извън тези граници се нарича превратно упражняване на власт и закононарушение и подлежи на отмяна от съда. Тъкмо такъв е случаят: никой закон не дава правомощия на ОбС и на кмета да въвеждат подобни забрани. А ако мотивите на общината са свързани с екология и  замърсяване, то те са предмет на други наредби, каквито отдавна съществуват и са в сила в Пловдив.

Наредбата на ОбС Пловдив, в голяма част впрочем, е копи-пейст на софийската, която беше изцяло отменена от ВАС преди около две години. Нещо повече – беше прогласена за нищожна, по аналогични причини. С други думи ВАС на РБ потвърди, че наредбата страда от толкова съществени правни пороци, че изобщо не може да бъде квалифицирана като административен акт и съответно нейните разпоредби никога не са произвеждали правен ефект и никой не е бил длъжен да ги изпълнява.

Знаете ли, дали някой е глобен за това, че храни безстопанствени кучета или котки? Ако не е, каква е целта на този текст, гласуван в Общинския съвет?

Да, знаем за няколко случая на налагане на глоба за хранене на безстопанствени животни. Предимно на възрастни жени, които нямат нито куража, нито възможността да си позволят обжалване на глобата в съда. Целта, разбира се, е тормоз.
Историята се повтаря. Преди няколко години глашатайския комплекс – придатъкът на властта, маскиращ се като пловдивски "медии", в продължение на повече от месец огласяваше на населението приемането на "нова наредба" с "глоба от 500 лв. за хранене на бездомно куче". Наредбата нито беше нова, нито съдържаше подобна забрана, но понеже така беше обявил тогавашният завеждащ "Екологията" безхаберник, и понеже никой не си направи труда да провери, тази измишльотина буквално се превърна в норма. Тогава излязохме на протест пред общината, като всеки постави купичка с гранули пред себе си и изпратихме да извикат някой да дойде да ни глоби. Нищо подобно не се случи, разбира се. Но много хора бяха уплашени и убедени, че ще бъдат глобявани, а 300 лв. за пенсионер е един страхотно убедителен аргумент…
По-късно обжалвахме друг конкретен текст на наредбата и в хода на делото общината изцяло сама си я отмени. И издаде нова.

Настоящото обжалване е всъщност буквално един акт на самоотбрана, на гражданска съпротива. Понеже отдавна нямаме илюзии, че общината някога ще започне да се вслушва или че беззаконието ще престане да бъде единствената и водеща управленска норма, сме просто длъжни да се защитаваме. Всъщност доста закъсняхме с това, но фронтовете, на които се налага да се борим с общинското безхаберие и беззаконие не са един и два…

Споменах ли, че и във Варна съдът отмени текста на варненската наредба, забраняващ храненето?

Всъщност, може ли една такава забрана да овладее популацията на котки и кучета в градска среда? И не е ли това работа на екологичния отдел на общината, тъй като сега сякаш гражданите поемат отговорността за това, а не администрацията…

Това е въпросът за целесъобразността от подобна забрана. Той е не по-маловажен, макар и да не съществува законов ред нецелесъобразността да бъде оспорвана.
За разлика от общинските "експерти", от приемането на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ през 2008 г., сдружението ни е неизменно включвано с министерска заповед като член на работните групи към Министъра на земеделието и храните по измененията и допълненията на ЗЗЖ и наредбите, свързани с безстопанствените животни. В "актива" си имаме две изменения на ЗЗЖ по наше предложение до НС и отмяна във ВАС на РБ на министерската Наредба 41 (за приютите в цялата държава), затваряне на не един общински изолатор по наши сигнали и след съвместни проверки с ветеринарните служби. Материята "овладяване на динамиката на популациите от безстопанствени кучета и котки" е нещо, с което се занимаваме активно от 8 години и претендираме да имаме доста прилична експертна подготовка. И да познаваме научно обоснованите методи и прилаганите по света практики за решаването на този проблем.
Намаляването на популациите чрез системно ограничаване на хранителната среда, т.е. ликвидирането на животни посредством глад, не е никакво решение. То е форма на изтребление, а изтреблението (практикувано напълно законно до 2008г.), както и прибирането в изолатори (за благозвучие: "приюти") е отстраняване на последствията, а не на причината. Проблемът не са животните на улицата, които виждате днес, а тези, които ще се появят там утре и вдругиден. Било родени на улицата или изхвърлени. Докато не бъде пресечен притока на нови животни към улицата, за никакво решение не може да става дума, проблемът се репродуцира с раждаемостта. И всякакви мерки, различни от контрол върху раждаемостта, развъждането  и изоставянето, са просто чесане на езиците и отлагане на решението. От което страдат всички – и обичащите животните, и мразещите животните, и самите животни.

Чия работа е това? Според закона – категорично на общината. Тя е длъжна включително да търси съдействие от гражданите и организациите – например за залавяне и кастриране на кучета и котки, но при печалната "слава" на "специалистите" от пловдивския общински изолатор, никой не рискува да даде за кастрация там животно от улицата, за което се грижи. Макар че бюджетът на общинското предприятие е стотици хиляди, кастрациите са смешно малко на брой. С положителност много по-малък, отколкото броят на кастрации, направени с небюджетни средства от същите хора, на които забраняват … храненето.

И за да е – характерно по пловдивски – пълен абсурда, общината е изрично задължена от закона да полага грижи за животните на улицата. Разбира се, че това включва и хранене. За 8 години никой никога и никъде не е виждал това да се случва. Подходът на общината е обичайния – избира да преследва тези, които вършат нейната работа, при това без пари, докато всички плащат за издръжката на 27 души общинско предприятие, което не върши работа.

И накрая, наредбата не различава системно хранене от това да подадеш залък от закуската, която ръфаш, на живо същество, което те гледа умоляващо. Еднакво наказуемо е. Освен ако нямаш "сертификат за зоодоброволец", издаден лично от кмета на общината. Още през 2010 някоя умна глава в общината измисли невиждано другаде чудо, което нарече "Отряд Зоодоброволец". Това е един чисто пропагандна безсмислица, чиято цел е единствено да симулира сътрудничество с гражданите, когато стане време да се пишат годишните отчети. Не знам какво точно представлява тази команда, понеже измежду нас няма нито партизани, нито отрядници. Знам, че "записването" е някаква несъществуваща и нерегламентирана "процедура", оставена изцяло на кефа на районните администрации, за които също искрено се съмнявам да знаят какво е това. Познавам хора, които от две години си чакат "сертификата", след като са ходили в района и са заявили, че искат да получат такъв. Обикновено – по принуда, за да спре тормоза – съседски и общински – върху тях. А "записването в отряда" създава за хората само задължения и не дава никакви права. Разбирам, че е трудно да се свикне, но все пак годината е 2016, а не някъде към 1956…
Какъв е тоя "сертификат", какви правни последствия създава той, по какъв критерий се дава или отказва, какво разбира главата на младши специалист от отдел "Благоустрояване" или "Сметосъбиране и извозване на отпадъци" от популации и – най вече –  защо кметът си мисли, че има правомощия да се бърка в тези обществени отношения – това са все въпроси, чиито отговори ще получим в съда. България все още е правова държава. Поне така пише в Конституцията…

Тази наредба със сигурност има и много привърженици. Ето, днес бездомни кучета са захапали бивш зам.-кмет по културата. Те обаче най-вероятно са били озверели от глад. Не е ли нон сенс това? Нещо като "Не хранете животните, за да могат те да се хранят с вас"?

Точно така е. Ако някой си направи труда да се позаинтересува какъв е смисълът на законовата разпоредба, повеляваща кастрация, обезпаразитяване и ваксиниране (периодично!) и връщане обратно по местата на залавяне, бързо ще разбере, че това е важен елемент от всяка стратегия по овладяване на една популация. Кастрираните животни на улицата са естествен блокер на прираста/притока – те заемат нишата, която иначе би се запълнила с необработени и неконтролирани животни. Всяко обработено и върнато обратно на улицата животно представлява една обществена инвестиция, направена с ясна цел – това е една от задължителните мерки като част от една стратегия, един план за действие, понеже целта (поне на теория и по закон) е именно трайно овладяване на популациите, а не "да направим така, че днес да няма повече животни на улицата"*. Ние най-много от всички искаме да няма, но за съжаление става дума за процес, а не за явление. Ние нямаме кучета и котки по улиците, имаме популации.  А за да овладееш една популация са необходими малко повече и по-сложни неща от "Юруш!" и "Дайте да дадем!". И за да видим някога някакви резултати, е необходимо много управници и чиновници да свършат много работа. При това – не кампанийно, а системно, последователно и компетентно. Само дето нито някой знае, нито може, нито иска. За краденето изобщо няма да отварям дума.
Познато, нали?

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

15 коментари

  1. Браво, господин Сербезов! С падането на тъпата Наредба ще бъде решен проблема Не само с нехуманното отношение към бездомните животни, но и с чистотата и заразите, които могат да донесат животинките, ако се хранят от контейнера. Още повече, че тези които хранят животинките обикновено ги и обезпаразитяват, кастрират и лекуват било за тяхна сметка, било с помощи от Природозащитни организации.

  2. „Вселената и човешката глупост са безкрайни“
    Давайте младежи! Не е нужно глупаците да ви благодарят! Ако си разбираха интереса те нямаше да са глупаци!

  3. Стига малоумия какъв е тоя поклон, децата ни искаме да живеят в чиста и спокойна среда, този господин може да си прибере каквито иска животинки в къщи и да се грижи за тях

  4. нахален педал, този процес едно време се решаваше от ловните дружинки за два часа и тогава нямаше починали болни деца от кучешки тении

  5. Като чета двамцата с поклоните долу, ясно е че Ганя няма да се “ примири“ с неправдата и ще продължи да мърля улици и предблокови пространства, градинки и пейки с мазните си помии….няма надежда, леш!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина