Сотир Цацаров лансира идеята за създаването на зандан за опасните затворници, заговори за „затворническата аристокрация”
Обвинител №1: Трябва да си зададем въпроса необходимо ли е в българските затвори да съществува възможност за дарения, обзавеждане на килии отвън, носене на цивилни дрехи и т.н.
Ако това отношение към местата за лишаване от свобода продължава, това въобще няма да е последното бягство
Протестите на надзирателите бяха повече от основателни, смята той
Въвеждането на далеч по-строг режим в местата за лишаване от свобода предложи от Пловдив днес главният прокурор Сотир Цацаров. Обвинител №1 лансира идеята за създаването на затвор за опасни лишени от свобода и заговори открито за „затворническа аристокрация” сред изтърпяващите наказания.
До този момент не ми е известно МВР да е постигнало някакъв напредък в издирването на избягалите от софийския затвор. Същото касае и за пловдивския случай, макар двата да са коренно различни, коментира горещата тема от последните седмици Цацаров. Не мисля, че от всичко това, което се случи, особено от затвора в София, трябва да бъдем изненадани. Рано или късно това щеше да се случи. По ред причини. Не е мое заключение, че в продължение на вече близо десет години думата „Съдебна реформа” се повтаря, повтаря, повтаря. Но никой дори не помисля за реформа в местата за лишаване от свобода. Тя е далеч по несложна от съдебната реформа. От 2015г. до сега са правени проверки от прокуратурата по отношение на сигурността и обезпечеността на местата за лишаване от свобода. Констатациите не са нови и за вас. Има места, където един надзирател отговаря за 49 лишени от свобода. Има места, където съотношенията граничат 1 към 19, което се смята при сегашното положение за добро. Имаме 1 към 24, 1 към 30 и т.н. Тези констатации се повтарят всяка година. На първо място има неравномерност в съотношението между надзорно- охранителния състав и лишените от свобода. На второ място самият надзирателски труд е изключително ниско заплатен. Няма нищо лошо, нищо страшно да го кажем на глас. Протестите на надзирателите бяха повече от основателни. И понеже този труд е ниско заплатен, това е предпоставка за огромно текучество там, за много незаети места, дори, ако щете, за корупционни практики. На трето място, местата за лишаване от свобода отдавна са извън всякакви нормални стандарти за сигурност. Тук не говорим за права на лишените от свобода- естествено, че и те трябва да бъдат спазвани. Но преди една седмица началниците на затвори казаха на глас това, което мислят. А то е, че правата на лишените от свобода са повече от правата на надзорно-охранителния състав. Трябва да си зададем въпроса необходимо ли е в българските затвори да съществува възможност за дарения, обзавеждане на килии отвън, носене на цивилни дрехи и т.н. Тази практика в затворите ражда така наречената затворническа аристокрация, която е в състояние да живее в килиите си по-добре от останалите, да си поръчва по-хубави неща отвън и съответно да определя реда и дисциплината вътре. Следователно ми се струва, че е крайно време да се мисли в тази посока поне най-опасните лишени от свобода да бъдат концентрирани в един затвор, с изключително строг режим. Трябва да се забрани всякакво внасяне на предмети отвън, освен тези, които са от първа необходимост. И всички затворници с такъв режим трябва да бъдат с униформи, трябва да бъдат при абсолютно еднакви условия. Докато това не се постигне, докато не се осигури необходимото материално и техническо обезпечаване на надзирателите, всичко това ще се повтаря, анализира Сотир Цацаров.
Главният прокурор разкри, че миналата година, в следствения арест в Сливен, бил избухнал бунт на задържаните. Той бил овладян единствено и само със силите на МВР. Следователно рискът от неподчинение, бунт, да бъде овладян от този надзорен състав, е ежедневен. Той е огромен. Ако това отношение към местата за лишаване от свобода продължава, това въобще няма да е последното бягство. При тези условия какво друго можем да очакваме. Отделен е въпросът, че тежките битови условия, тежките охранителни условия, ниското заплащане и най-вече липсата на организация в самите места за лишаване от свобода, дават възможност на тези хора безпрепятствено да преминат един, два, три поста. Дават възможност тези хора да бъдат допуснати до вземане на вещи, носейки със себе си торби с току що закупена храна от лафка, което е само по себе си някакъв белег, че се готви нещо, свързано с външния свят, спря се конкретно на бягството от софийския затвор Цацаров.
Системата трябва да я променят тези, които я ръководят. В продължение на година и 2 месеца Главна дирекция Изпълнение на наказанията няма постоянен директор. На ръководството на главната дирекция трябва да се осигури професионално спокойствие. Това означава назначенията там да бъда освободени от политическа обусловеност. И второ, да им бъде осигурен необходимият ресурс. Не всичко се решава с пари, но когато няма елементарни средства очевидно е, че всичко ще се повтаря. Трябва по-строг режим в местата за лишаване от свобода. Далеч по-строг от сегашния, категоричен е главният прокурор.
Той подчерта, че не може да влезе конкретно в темата за създаването на затвор за опасни лишени от свобода. Смята, че в тази посока може да се мисли дори за вътрешна реорганизация. Не е необходимо най-опасните лишени от свобода да бъдат пръснати по затворите в цялата страна, както е сега. Според мен би могло да се мисли за реорганизация, при която един от затворите, който разполага с най-добри технически охранителни възможности, да бъде използван само за това. В момента има затвори, които са близки до условията, отговарящи в известна степен и на европейските норми, и на охранителните изисквания. А и в крайна сметка ако си задаваме въпроса има или няма такъв у нас, отговорът е няма. Но в същото време трябва отнякъде все пак трябва да се започне. Сигурен съм, че при нормална дискусия с Министерството на правосъдието, такова място може да се намери, допълни Сотир Цацаров.
На финал заяви, че трябва да бъдем безкрайно справедливи към настоящето ръководство на Министерството на правосъдието, тъй като то е станало заложник на безгрижие и бездействие в миналото. Не ги оправдавам. Но това, което се случи, можеше да се случи вчера, завчера, може да се случи и утре, каза на финал по темата главният прокурор.
