Цялата гилдия единодушна: Няма да позволим реализирането на бутафорни проекти
Цялата архитектурна гилдия излиза на оръжие срещу община Пловдив заради намеренията за тотална реконструкция на Небет тепе. Днес специалистите от Камарата и Съюза на архитектите, археолози и реставратори се обединиха безпрецедентно в широк гилдиен дебат и излязоха с категоричното становище, че няма да допуснат може би най-ценното и все още неопетнено място в Пловдив да се превърне в тотална бутафория като Кракра Пернишки. Има резонни съмнения, че ще се случи точно това, тъй като от сега е ясно, че ще се издигат гигантски кули и нови стени, за което ще се леят огромни количества бетон върху епохалното наслагване на история, ще има детски атракциони, нещо като лифтове, изкуствени зелени зони и прочие, и прочие. Няма да го позволим. Излизаме с решение и ако администрацията не вслуша в нас- следва интелигентна война. Пловдив не трябва да допуска подобна намеса в културно-историческото наследство. С това ще затрием завинаги града си, казаха в един глас архитекти, археолози и реставратори.
На браншовата среща днес бяха поканени зам.-кметовете Стоянов и Кацарски. Те не присъстваха. Нямаше го и автора на проекта Юлий Фърков. Архитектите вече знаят, че именно той е човекът, който движи новото Небет тепе. Което ще се превърне в нещо като Дисниленд, казват противниците на идеята за изливане на бетон и стоварването на гротескни конструкции. Как така няма готов идеен проект, а вече се споменават стойности и цифри за реализирането му- 3-4 милиона лева? Споменава се 14-метрова кула и други древни елементи. Питаме кои древни елементи и от кой точно период ще се възстановяват? Още преди 7 века крепостните стени на Небет тепе са били руини. Възстановяването на крепостта на Небет тепе ,от който и да е период, е невъзможно поради липса на доказателствен материал. А и не е необходимо. Тъй като „Реставрацията спира там, където започва хипотезата” според Атинската харта. А тук, по наше мнение, се залага изключително на хипотеза. Смятате ли, че Небет тепе ще продължи да е една от най-големите забележителности в Източна Европа след такава интервенция? Съмняваме се. Туристите ще започнат да заобикалят бетона на тепето. Те не търсят това. Пък и в България вече си имаме Кракра Пернишки и проекта чудо Пещерата Леденика, каза арх. Антоанета Топалова.
Недопустимо е в град като Пловдив, с толкова богати културни напластявания от различни епохи, да унищожаваме археологическите си паметници с бетони, гипсокартон, надграждания и атракции. Видяхме примерите навсякъде в България. Трагични са. Ще е не атракция на Европа, а тотален смях, допълни я младият архитект Христо Гинев. Гилдията не скри, че и с модерните нови крепости върху напластената старина от няколко епохи, която вероятно ще бъде унищожена от бетона, ще се скрие гледката, която събира хората на тепето. Специалистите се обединиха, че съществуващият проект за реставрация и консервация на Небет тепе, с която само на места съществуващите стени се надграждат с около 40-50 см. с цел подобряване на силуета им, е чудесен вариант за хълма. Да, сигурно не е „атрактивен”, но респектира стойностното, истинското и не си позволява хипотези. Трябва да се работи по него, а не да се вдигат бутафории, от които никой, ама никой няма нужда, освен явно шепа хора, допълниха архитектите. Проектът, за който те споменаха, бе този на арх. Румяна Пройкова, за който предният мандат закъсня с 15 минути, за да го входира за одобрение и финансиране. Тя присъства на дебата и не скри изненадата си от намеренията на администрацията. В нейната идея се предвижда завършване на археологическите разкопки, консервация и експониране на запазените градежи със сигниране и информационно представяне на отделните строителни периоди. Целият терен трябваше да бъде ландшафтно оформен с ниска зелена растителност, така че да изпъкне археологията. Планираше се ограждане на силуетния крепостен комплекс и изграждане на туристическа инфраструктура – алейна мрежа, места за отдих и наблюдение, информационен пункт при входа на комплекса, малко кафе и санитарни възли и ефектно художествено осветление.
Архитектите вече сформират няколко работни групи, които имат за цел да открият проекта, който според тях отдавна е готов, и да взривят общественото мнение. Ще търсят, естествено, диалог и с местната власт. Проблемът на общината е, че никога не се допитва. Че ние си пишем писмата, а те само любезно, но лаконично ни отговарят. А нищо не вършат. Трябва капитална промяна в администрацията в работата й с гилдиите и по отношение на архитектура, и на озеленяване, и на всичко останало, казаха на финал архитектите. И са категорични: На оръжие!
Единственият гост на събитието, който запази неутралитет, бе арх. Юлия Петрова. Тъй като тя е част от администрацията- главен архитект на район Централен е.
Снимки: Враца Инфо, Перникнюз
Зафичен си, това първо! За СаБа и КаБа и не искам да знам! Имам допир до „членове“, и видях как срещу банкноти, архитекТУРно ТУРиха врата на „пътя“. Мога и името да ти членувам. А че проект трябва да има, трябва, но ти не го искаш, защото не си в играта, няма банкноти и играеш по ноти. За Маргаритов не съм чувал, не съм му виждал името върху нито една сграда или ограда. За Кольо Фичето знам от моста-построил го и си е сложил името.
Вече нищо не ме учудва, щом пренареждането на калдъръма в стария град е нещо нормално, защо да не построят крепостта наново …Важното е пари да се усвояват.
А архитектите чак сега се сетиха … След като толкова поразии направиха ръководещите Община Пловдив.
Преди всичко на Небет тепе трябва да се извършат археологически разкопки с цел цялостното му проучване. Чак след това да бъдат правени проекти за консервация и реставрация, но с постоянното участие на археолози, заради многото културни напластявания и с цел да се избегне бутафорията. Явно общината забравя това! Виждате какви прекрасни неща се получават, когато ПРАВИЛНИТЕ архитекти и археолози работят в екип- Античния театър, Стадиона!
Почвам те отзад: като си Баш Уста, колега Фичев, за САБа как така не знаеш, нито за КАБа? Тук наречени „гилдия“.
Второ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е да се извади, покаже и обсъди проектът, на възлово място в града е, прав си. Обаче:
Трето, НЯМА НАЧИН ПРОЕКТЪТ ДА Е ДОБЪР ЩОМ Е ПРЕСТРУВКА, МЕНТЕ ЛЪЖЛИВИ „СТАРИННОСТИ“ – иди да се поограмотиш някакси някъде си (ЮЗУ?), това може дори в ПУ да им е известно, питай за проф. Маргаритов (или д-р Хон. Кауза Хри.Сто.)
Кучето си лае, кервана си връви ! Кметчетата си гласуваха 1 милион да си построят на Небеттепе някое друго заведение, защото европейците нямало да им дадат пари за това.
Не ги е грижа за разкопките нито за боклуците. Важното е да забършат още нещо преди да си отидат .
А историците нещо да кажат? Що мълчат…!? Така си замина и автентичното езеро в Цар Симеоновата градина, Барон Хиршовата гара Пловдив
Вместо да се говорят празни приказки най-добре е кмета да покаже на пловдивчани проекта с 14 метровата кула, която иска да изгради на Небеттепе .
Преди години общината финансира проект за Небеттепе и други паметници, но за съжаление хората на Славчо Атанасов случайно или нарочно закъсняха с 15 минути с внасянето му в Мин. на културата.
Типичният майна най-много мрази да прави нещо или някой друг да го прави .Той се различава от шопа ,който казва „Най-мразим да мислим “ .Майната казва „Най-обичам да философствам и нищо да не правя“
Нека покажат проекта!! Може пък да е хубав! Защото сега, „там горе на на връх“ тепето има само боклуци, бутилки, лиглини, и други подобни „артикули“ на отходната система на българина. Все пак е хубаво и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО хората да се запознаят с подробностите относно бъдещето на града!
Що се отнася до „гилдията на архитектите“, не знаех че има такава. Те сега са се „гилдосали“ защото не са в играта.
В мутро.полит.изиран Българистан -както впрочем в близкото минало при кулТурския министър на режима Бо.Бо. В. Рашидо-оглу Ефенди, баш пазвант на архитектурното ни наследство; оскверняването на Света Марина, светиня за кореняците- становището на някаква си архитектурна колегия и камара е маловажно. Щом ни скимне да подобряваме, ЩЕ ПОДОБРЯВАМЕ. Оплачете се на Бокова. „Дядо“ Никола Методиев ДВЕСТАименов/Стоименов/Севастьянич ще благослови, безвъзме