Един ден в къщата на Монтесори
Самата педагогика е изградена върху това, че обучението на децата
произлиза от естествената им жажда за научаване на нови неща. Още от
влизането в къщата всяко от тях поема по своя посока, взима подложка и
килимче и работи с монтесори материал, който го вълнува. В определена
възраст детето се намира в различен етап на своето развитие. Тук не
гледаме на тях като едно цяло, всеки следва своя собствен ритъм,
занимава се с това, което има нужда да прави. Така се дава възможност
само да си изгради вътрешна представа за нещата.
Малчуганите
комуникират по-лесно помежду си, отколкото с възрасните и учат по-добре
едно от друго. Групата е смесена – най-малкото е на 2 и половина,
най-голямото е на 5 и половина.
Пчеличките имат график, защото
се чувстват добре, когато знаят кое след кое следва. Денят започва от 8
часа с работа с монтесори материали, помощ получават от
преподавателките. Освежават се с плодова закусчица. След нея идва Часът
на групата, в който обсъждат теми, които ги интересуват или ние сами
подготвят такива. Често чуват неща от телевизията или родителите, които
не са им ясни.
Учим английски език, а немският навилиза малко
по малко. Имаме идея един ден от седмицата да им се говори само на
немски. Продължаваме с арт занимание или детска йога, зависи от деня.
После ходим на куклен театър или на музей.
Децата се чувстват
вътрешно спокойни, когато са наясно със следващата крачка. Независимо
дали това е задачата за деня или материал, който очакват да намерят на
определеното място.
Във всеки един момент може да се случи
малките да са емоционално неразположени, все пак са деца. Ако им е мъчно
за родителите сядаме, присещаме се къде са в този момент мама и тати и
те се успокояват. Приятно им е да разговаряме с тях като с равни.
Първите дни са по-тежки за родителите, защото им е трудно да се откопчат
от отрочетата си.
Едни от най-вълнуващите и винаги
актуални теми за тях са, когато се очаква нов член в семейството. Често
говорим за професиите. Имаме момиченце, което иска да стане дама,
полицаи, машинисти на бързия влак, професори, фризцорка и педиатър.
Говорим за животните , гледаме къде са планините, реките – кой къде е
ходил какво е видял .
В аквариум плуват костенурки, за които децата се грижат. Сменят им водата, слагат им храна, сами си водят график.
Екипът е събран с конкурс. Валентина Портева сама ги е подготвила,
защото единственият вариант за обучение е в чужбина или по интернет,
който не е ефикасен. Всички имат кетап за детска педагогика, знаят
анлийски и немски, като всяка от тях е специализирала нещо – една е
художничка, друга е завършила и психология. Отделно идва и учителка по
йога.
Йогата е направена по забавен начин. Упражненията са във
формата на животни или плодове. Пускаме им различни стилове музика,
след всички занимания.
На всяко дете се води журнал. Там е
описано с какво е правило детето, какво го вълнува и какво е разказало
от вкъщи. В края на седмицата го даваме на родителите, защото децата,
прибирайки се у дома казват само, че са прекарали добре. За нас е важно
да имаме постоянна връзка с родителите, защото процесът на обучение не
свършва с излизането от къщата. Оставаме децата да бъдат самостоятелни.
Сами да правят своя избор, сами да се обличат и хранят.
Когато са на разходка, малчуганите са свързани
едно с друго с помощта на въже, за да не се отклоняват от пътя. Ако
въженцето на някой се отвърже, децата спират, изчакват търпеливо и
когато всички отново са в колоната, потеглят заедно.
Освен, че са възпитани, пчеличките са и много
досетливи. Те знаят, че не трябва да се изпраща сладолед по пощата,
защото ще се разтопи.
Най-важното е децата да се чувстват
добре, да им се даде възможност да се справят сами с
предизвикателствата. Това не е свободия! Напротив, ние имаме правила и
ги спазваме : изчакваме се, винаги сме любезни, не се наказваме. 
