Подлезът на Баня стариина е вече завършен с различна визия и настроение. Някои са оставили послания по темата Пловдив – Древен и вечен с изображения, а други с думи. Интересен надпис е описанието за целия град на едно момче- Chill town или Майна град. На няколко места има едни и същи пловдивски емблеми, но изрисувани с други извивки, през погледите на различните очи. Например паметникът на Съединението може да се види в две вариации, като единият е по-реален, а другият представлява символични очертания. Една от най-въздействащите картини, която няма нужда от подпис и обяснения, е сградата на БДЖ. Красиво олицетворение е образът на река Марица като жена със сини коси от вълни. Оригинална е и рисунката, на която двама археолози откриват капачка от спрей, намерили антични графити.
Лирата на Орфей с ръцете му, които свирят на нея, също е много интересна. Някой от графитърите е решил да излезе извън стенните очертания и е продължил творбата си и на земята. Буквално по темата на феста може да се разбира една идейна рисунка на хоризонтален пясъчен часовник с мъж облегнат на него. От това положение на часовника, пясъкът вътре никога няма да изтече, както и вечният Пловдив. Детайлен момент в ежедневието е циганин с колело и цигара, само че този е в елегантна розова риза.
Религиозната тема също присъства при младите художници. Старинни църковни надписи и Бог, който от небето строи къс по къс Античния театър, а над рисунката е изписано едно от първите имена на Пловдив- Кендрисос.
Античният театър се вижда и като картинка на лист, държан от бухал. Миловидно смешно е допълнението към идилията на Лай кучката. И по-точно- как на един от дядовците са показани мислите в балонче, а именно- за неговата любима, не някоя млада девойка, а съпругата му- възрастна жена с бели коси и големи очила.
Според зяпачи най-клишираният избор за темата е рисунката на Билко- Хисар капия. Като цяло обаче коридорчетата на подлеза се превърнаха в една галерия, която остава далеч от коктейлите и претенциозни изложби. Това е по-скоро достъпно изкуство за всеки минувач. Благодарение на всички 30-тина млади художници от цяла България.
