Отиде си Христо Стефанов- един от последните гиганти в българската живопис

Маестрото се събра със Слона, Ди Киро и Левиев
Христо Стефанов пред картината си ‘Вечеря в Стария град’ по време на последната си изложба в любимия Пловдив преди няколко годиниОтиде си един от последните гиганти на българската живопис- Христо Стефанов. Един от Петимата големи се присъедини към приятелите си някъде горе- Димитър Киров, Йоан Левиев и Георги Божилов- Слона. Сигурно в момента великите подготвят обща изложба в една по-добра галерия, докато тук скърбим, че ни изостави пореден великан на духа, чието място не може да бъде заето.
Христо последно бе в Пловдив преди няколко години, за откриването на Дома на художника. Откри невероятна самостоятелна изложба в любимия си град. Един от Петимата големи от пловдивската група от 60-те и 70-те каза тогава: Това, което виждам тук, е Възраждане.
Тогава представи репликата на емблематичното си платно “Закуска в Стария град”, която изобразява Петимата големи на една маса. Картината се казваше “Вечеря в Стария град” и на масата освен него, Енчо, Йони Левиев, Слона и Ди Киро, седяха Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Бараков и Давид Перец. Тази картина бе откупена и дарена на общината. Къде се намира днес- май никой не знае.
Ето какво написаха и група приятели по повод тъжната вест:
Отиде си от този свят големият български художник Христо Стефанов. Продължилата седем години упорита борба с коварната болест завърши трагично на 21 декември. Но смъртта няма власт над духовното тяло на личности като Христо Стефанов. Той остава жив в паметта на ония, които обичаше и които го обичаха,и в многобройните живописни платна и стенописи, родени от неговия творчески гений.
Христо Стефанов е роден на 15 февруари 1931 г. в Бургас в семейството на артистите Елена Йорданова и Стефан Христов, в чиято благородна среда успява още в най-ранна възраст да изгради у себе си високите естетически стандарти. През 1956 г. завършва Националната художествена академия в класа на Ненко Балкански и Панайот Панайотов. Пет години по-късно той е член на Съюза на българските художници и става един от „петимата големи” пловдивски художници. Той работи предимно живопис, но освен това стенопис, театрална и филмова сценография, графика и рисунка. Творческият път на Христо Стефанов е отбелязан от множество живописни творби, сред които забележителните „Закуска в стария град”. „Реквием”, „Портрет на Златю Бояджиев”, „Портрет на Любен Тенев”, „Портрет на Добрин Петков”, „Портрет на Дечко Узунов” „Мария или сцената”, „Опит за полет”, „Вечеря в стария град”.
Особено място в творчеството на Христо Стефанов заема стенното монументално изкуство. Той е автор на повече от 40 стенни творби за важни обществени сгради в столицата, страната и чужбина. Заслужава отделно да се отбележат „Огънят” – невероятната фреско в зала № 7 на НДК; „Поет-пророк” – фреско в Музей на Христо Ботев, Калофер; пластичната мозайка на фасадата на Дом на техниката, Карлово; седем мозайки в памет на Гоце Делчевия род, Благоевград и др. Христо Стефанов е създал и сценографията на редица театрални и оперни представления по творби на Димитър Талев, Недялко Йорданов, Георги Джагаров, Васил Друмев, Молиер, Шекспир, Пучини и други.Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът” и „Наковалня или чук”. Творчеството на Христо Стефанов го извежда извън границите на неговата родина. Освен множеството изложби в столицата и страната, той излага свои живописни платна в Полша, Франция, Испания, Виена, Португалия, Корея (Сеул), Русия (Москва), Югославия, Молдова, Украйна, Турция, Чехия.
Макар и прекомерно зает с изкуството, Хр. Стефанов намери време и за целесъобразна административна дейност. Като генерален директор на Обединение „Пластично изкуство” той съдейства за решаването на творческите и битовите проблеми на десятки и стотици български художници.
Като всяка голяма личност Хр. Стефанов не остана безразличен към социалните проблеми, които вълнуват нашия народ и човечеството. Той имаше силно развито чувство за социална справедливост и усет за чуждата болка. Неговата изключителна интелигентност му отвори пътя към някои от най-висшите истини на битието. За него само онова красиво е истински красиво, когато е и добро, и само онова добро е истински добро, когато е и красиво.
Творчеството на Христо Стефанов намери признанието на изтъкнати български и чужди ценители на красивото. Големият белгийски художник Роже Сомвил пише за него: ”Величие, истинност на чувствата, смесени със забележително майсторство, характеризират творчеството на Христо Стефанов”.
Христо Стефанов получи високото признание и на нашето общество.Той е носител на множество награди и отличия на наши и чуждестранни институции. То е удостоен с орден „Кирил и Методий” І степен, с орден „Стара планина” – І степен, награден е със Златен медал „Достойному” за особен принос в световното изобразително изкуство (с този медал, учреден от Екатерина Велика, и възстановен през 1985 г., са удостоени до днес само шест души). През 2002 г. Христо Стефанов бе избран за почетен член на Руската академия на изкуствата.
Христо Стефанов е жив и ще продължава да живее, докато е жив копнежът по красивото.