Хидроинженерът съветва: Специалист по водите във всяка проблемна община

Под небето
Нужен е детайлен анализ на проблема и проект за поясни канали там, където има сигнали за високи води, смята Андрей Калоферов
 
Във връзка с поредните проливни дъждове, довели до човешки жертви, хидроинженерът Андрей Калофер отново излезе с експертното си мнение относно защитата на населени места от речно-дъждовни води. Той смята, че случилото се в Мизия не е заради прелели язовири, а заради системната липса на поддръжка на хидросъоръженията и речните корита, липса на анализ и превенция.
Ето и експертния му коментар:
      Във връзка с последните проливни дъждове на Балканите трябва да се търси решение от управляващи, кметове и областни управители. Самият процес е много сложен за моделиране, както и статистическите измервания на дъжда в съответния пункт, е въпрос на уточнена хидрология след няколкогодишни изследвания. Сами кметовете трудно ще определят оразмерителното водно количество,конструктивно оформяне на напречното сечение и в последствие нанасяне на трасето в ситуация. Формирането на висока вълна само от дъждове е на базата на водосливи и вододели в съответната водосборна област за конкретната местност за реката или дерето се определят от специалист по хидрология.  Въпросът опира до отвеждане на тези води до водоприемника или друго водно съоръжение. Не сме тръгнали да обясняваме интегралното уравнение за пълнене на кофа с вода ,а с по- леснодостъпни за населението думички, обясняваме събитията.
      Там, където има сигнали от кметствата за подобни води е необходимо да се привлекат специалисти по водите, за да изследват проблема и да се изготви проект за поясни канали. Обяснявам проблема, за да се уточни пътят на решаването му. На много места се чудят, защо водата идва по улиците и от къде се стича, поради което се изравя асфалтът, повреждат се канавките и се заливат дворове, но не се обръща внимание на големите наклони, където е възможно течението да мине от спокойно към бурно, когато наклонът е по- голям от критичния според науката хидравлика. Водата, която идва от ската и се разлива по улиците е най- изравяща и се налага да се обърнат кметовете към пътното за проверка и отстраняване на същата в канавки за дъждовни води , които трябва редовно да се почистват. Това се случва в гр. Ловеч и околността тези дни.
       Статистиката на измерванията за водосборната област се прави в хидроложки проект за конкретния обект на изследване.  Водосборът на р.Скът се формира от район Враца, Борован, Бяла Слатина, Мизия. На 01.08. във Враца са паднали 128л/м2, в Бяла Слатина 86л/м2, в Борован 146 л/м2, а в Мизия 105л/м2. Като ги съберем всички за 20-25кв.км се получават около 27000м3 вода. Няма съмнение, че са скатови дъждовни води, което за района е 200год. вълна, за която е предупреждавано населението от МОСВ.
        Реките като водоприемници, които минават през населеното място са допълнителни опасни пунктове за разливане и предизвикване на бедствия и аварии, коригираните са или с подпорни стени или прост трапец в населените места. Особено трябва да се внимава за проводимост на мостове за ниски участъци и за места, където се вливат повече от две дерета. По принцип мостовете се оразмеряват със запас като долен ръб греда е с обезпеченост 2% или вълна веднъж на 200 години. Отворите на самия мост се дават от хидроинженера съобразно водното количество на оразмереното дере или река за обезпеченост 1% или веднъж на 100 години. Всяка река си има поведение по дължината на наклона в долината, където тече. Разделя се на няколко участъка високо планински – дъното от скали и големи камъни, планински -дъното се състои от камъни и чакъл едри фракции, предпланински – дъното се състои от едър дребен и среден пясък, долно течение- дъното се състои от дребни пясъци и реката меандрира /поради което се изграждат корекции за спечелване на обработваема площ/. Деретата през населени места не се коригират при условие, че са малки и разликата между средни води и високи не е голяма. Оразмеряването и определянето на коритото на реките се прави по хидравличен път и със съответната допустима неизравяща скорост. Много често хидроспециалистите са обвинявани, че изправят реките и погубват флората и фауната, поради което се унищожиха крупни проектантски организации, като ИПП”Водпроект”, на който чествахме 50-годишна дейност през 2001 година. Господа, в реките винаги са се изграждали рибни проходи и в бреговете са поставяни машини за естествено укрепване с растителност. Това от никой не се забелязваше и най –вече от еколозите, а сега всички се натискат да работят в тази специалност.
        Жалкото е че Ректорът на УАСГ е специалист хидромелиорации и в катедрата на хидрофакултета ими много кадърни доказали се доценти и професори, а студенти няма по специалността/няма далавера /.Много от изградените специалисти са безработни или са си сменили професията, за да съществуват, а на тяхно място са поставени от политици – химици, машинни, еколози, биолози,електро и всички други специалности, нямащи нищо общо с водите.
       Горските и РИОСВ са първите спънки на подобни обекти, където се налага почистване от храсти и дървета, за да се подсигури проводимостта на профила. Затова трябва да излезе наредба на държавно ниво за участъците, където са допуснати наводнения от човешка немърливост.
       Метафората, която използвах за обяснение на кметовете, как се правят поясни канали с магаре и една земекопна машина, е с цел да предизвикам любопитството им, но истината за магарето съм чул от 96-годишен хидроинженер и не съм си я измислил сам.
Все пак, ако кметът е достатъчно грамотен или е техническо лице той с малко средства ще си направи отводняване, само ако се допита до по-възрастните хора с опит и наблюдения от населеното място.
       На много места в България са  изградени защитни поясни канали, които могат да се огледат и да се добие представа за тяхното полезно действие като закъснител на висока вълна.
       Това, което давам като препоръка не се прави за пари или да злепоставяме колегите работещи в тази област, а се акцентира за недопускане на човешки жертви и да се спасят животни и имущество в населените места.
Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.