Родопска сватба, пиеси и няколко изложби на фестивала в Хвойна те чакат на 17 и 18 август
Старото училище продължава да се руши, търсят се дарители. Сградата е дело на арх. Боян Чинков
Славена Шекерлетова
Второто издание на благотворителния фестивал "Камък върху камък ще остане" в село Хвойна ще се състои на 17 август – 19 август 2018 година. Фестивалът е по идея на Кристияна Брънзалова. Разказахме за нея миналата година, когато тя се върна от Милано и направи инициатива за спасяване на старото училище в Хвойна. Кристияна завършва Архитектурен дизайн в Политехническия университет там. За дипломната си работа избира Хвойна – мястото на нейните деди. Там я привлича сградата на училището, което се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото то е свързано със спасяването на важни сгради и за оживяването на селото. Проектът „Кауза Хвойна“ прерасна във фондация „Даскал Брънзалов“ с основна цел изследване и опазване на богатото архитектурно наследство в района на Рупчос.
За програмата на фестивала и състоянието на старото школо КАПАНА.БГ разговаря с Кристияна Брънзалова.
Как се развива историята с училището в селото и какви са основните акценти в тазгодишния фестивал?
Историята на училището се развива към по-добро, но е трудно да се задвижи колелото, когато е било в покой 10 години. Земята вече е със сменено предназначение и е разделена на два ПУП-а, но има още процедури, които трябва да бъдат преминати преди да може да бъде превърната в нещо друго. Тъжно е, че забавянето може да коства инвеститорския интерес, но хубавите неща стават бавно, нали? Чакаме и се надяваме. Вече имаме установен диалог с общината и кметът на Чепеларе госпожа Славка Чакърова дава всичко от себе си, за да помогне. Минахме и през трудни моменти, поради лоша комуникация миналата година, но вече съм постоянно на родна земя и това улеснява диалога. Всичко е трудно и неясно, както всяко начало. От сега нататък, имайки солидна основа мисля, че нещата ще се случват по-лесно.
А акцентът на тазгодишния фестивал не е един. За мен са няколко. Изложбите, показващи красотата на изчезващото недвижимо културно наследство в България; концертите, в които ще вземат участие групи и от четирите села на Ропката и театралните изпълнения, които са силно различни, но и еднакви.
Намерихте ли нови приятели, съмишленици?
Авторите на изложбите са ми вече близки приятели. Аз се запознах с уникални хора още миналата година, с които просто си паснахме, като фотографката Мариана Камбурова, например. С ръка на сърцето казвам, че тя ми е вече близък приятел и ще представи голямата (и буквално и преносно) изложба с кадри от училището, която някои вече видяхме в Пловдив. Други двама души, близки на сърцето и архитектурните ми харесвания, които също ще участват във фестивала са Васил Макаринов и Теодор Караколев. И там историята е дълга и цветна, и също започва миналата година покрай страницата им „Български архитектурен модернизъм“, но няма да ви я разказвам цялата. Само ще ви кажа, че и тя ще мине през изложбите по време на фестивала. Малко повече от 30 с информация за сгради от периода на училището в село Хвойна, измежду които и жилищна сграда на Боян Чинков. Четвъртото човече, мое приятелче, което ще ме подкрепи е италианската ми приятелка Екатерина Загорска. Тя ще ни покаже снимки на детайли от сгради в красивата ни България. Ще ви издам, че има по две копия от всеки кадър, които може да закупите в помощ на каузата. Историята с нея започва в Милано, но ето пак че минава през Хвойна. За следващия участник знам само, че се казва Петър Димов и е от село Българево. Има фирма за заснемане и постпродукция, но неговото хоби също е да снима и има серия от снимки на…. изоставени български училища. Колко в темата ни, а? С него не се познавам лично, но пък усещам, че ще е поредния бисер в герданчето ми със стойностни приятели.
Тази година пък концертите ще се случат по начина, по който си мечтаех миналата година – обединявайки всички в Ропката. Ще има участници от четирите села – Хвойна, Павелско, Малево и Орехово. Няма да ги представям един по един сега, защото трябва да се видят и чуят. Каквото и да кажа ще е непълно и малко.
Възстановката и монологът пък за мен са два уникални компонента на тазгодишния фестивал. Родопската сватба за мен лично е едно от най-интересните варианти на такъв обред в България. От носията до финала с песента „Ела се вие превива“. Нашата ще е малко по-забавна от традиционните възстановки, ще видите защо в петък на 17.08. В нея ще участва ансамбъл „Орфей“ към читалище „Родопска искра“ от град Чепеларе и трима изгряващи български актьори- Ния Янакиева, Димитър Пишев и Георги-Маноел Димитров. А пък Георги-Маноел, освен, че влезе в ролята на режисьор на цялата пиеса, ще изпълни и монолог по разказа на Хайтов „Пазача на овесената нива“. За който не знае, писателят е живял в село Хвойна, а къщата му е недалече от центъра.
Какви са изгледите за съдбата на училището в Хвойна, какво да очакваме?
Съдбата на училището е все още неопределена, докато не се смени функцията на сградите. Покривите вече имат нужда от неотложни, незабавни, спешни ремонтни дейности. Особено малкото училище, където има изключително много книги. За жалост миналата година събрахме една десета от нужната сума. Може би защото хората не разбираха за какво точно дават парите си. Защо съм се изправила пред тях и искам да спася една рушаща се купчина камъни, тухли и дърво? Затова тази година ще съм в училището през целия съботен ден – за да отговоря на всички тези въпроси. За да се опитам илюстративно да обясня по най-емоционален и прагматичен начин ще ви разкажа за снимката по-долу, която е заснета от великия родопски фотограф Борис Савов. Вижда се фасадата на училището – основи от дялан мрамор, стени от камък, но пък ленти от стоманобетон, загатващи за това че модернизацията е дошла и в малкото село Хвойна. Тук си задавам въпросите- тези бедни хора са дали пари за дялан мрамор и такива скъпи материали? Освен това виждаме, че дори и жените в селото неуморно са работили, за да съградят този храм на знанието. А колкото до емоцията ще ви кажа само едно – това на входа на училището е пра-дядо ми Иван Брънзалов!
Вижте видеото ни с Кристияна Брънзалова, основател на фондация „Даскал Брънзалов“, което направихме миналата годинапо време на първия фестивал за спасяване на училището в Хвойна.
Заглавната снимка е на Мариана Камбурова.
Повече информация за програмата на фестивала: 0878 73 79 47 Кристияна Брънзалова
