Зеленчуците от градината не са „заплаха за климата”

Автор: Елена Фурнаджиева

Източник: Factcheck.bg

• Не е вярно, че проучване е обявило градското земеделие за климатична заплаха;
• Авторите на изследването не определят отглеждането на продукти в градска среда като опасно за климата, нито предлагат да се преустанови домашното производство на храни;
• Не е вярно, че проучването е финансирано само от Европейския съюз (ЕС).

Публикация на сайта „Обективно“ от началото на февруари 2024 г. е озаглавена  „Проучване, финансирано от ЕС, обяви и домашно произведените храни за заплаха за климата“. Това твърдение не отговаря на истината. Изразът „заплаха за климата“ е добавен от автора на текста, а не е част от изводите на цитираното проучване. 

В текста се вушава, че става дума за всички видове продукти, които човек може да отглежда за собствени нужди. Подчертаването, че изследването е „финансирано от ЕС“, подвеждащо внушава връзка със Зеления пакт на ЕС. 

Публикацията е споделена в над 20 Фейсбук групи. В социалните мрежи интерпретациите по темата стигат до крайни заключения, например, че ще последва и забрана за домашно производство на храни. „Имам едно много лошо предчувствие ,че този ЕС иска да затрие и последното останало в тази държава за възрастните хора по селата зеленчуците“, „пак ще ме ограничат“, „съвсем скоро ще сме в нелегалност и опълчение“ са част от коментарите под статията.

Материалът в „Обективно“ цитира The Telegraph, където заглавието е съвсем различно: „Въглеродният отпечатък на домашно отглежданите храни е пет пъти по-голям отколкото на тези, отглеждани конвенционално“. Публикацията на британското издание е от средата на януари, а у нас тя се появява на 4 февруари, дни преди началото на земеделските протести в страната.

И в двете статии става дума за научно изследване, водено от Университета на Мичиган, което оценява въглеродното въздействие на градското земеделие върху климата. Целта е да се предложат начини за намаляване на въглеродния отпечатък, за да бъде запазено градското земеделие с всичките му ползи. И българската, и английската публикация коректно съобщават основния извод от проучването – че по-високите въглеродни емисии не идват от отглеждането на самата храна, а от материалите и средствата, които се използват. Акцентите, които двете медии поставят обаче са различни.

В британската публикация е обяснено, че става дума не за всички храни, а за плодове и зеленчуци, отглеждани в градски условия. Сравнени са стойностите на видовете продукти спрямо условията, в които са получени. Дадени са съвети как това производство да бъде по-устойчиво.

Изразът „заплаха за климата“ не присъства нито в изводите на проучването, нито в публикацията на The Telegraph. Докато в българската интерпретация на текста именно този израз е изведен дори в заглавието.

В публикацията на „Обективно“ отделните видове храни не са изброени и се създава впечатление, че става дума за всякакви домашно произведени продукти. Добавени са и коментари, които не присъстват в изследването, като например, че „частните градини могат да се считат за заплаха за околната среда“. 

Градското земеделие не е заплаха за климата и не се препоръчва забраната му

Както обяснява един от съавторите на проучването Джейсън Хоус, изследването „хвърля светлина върху начините да се гарантира, че градското земеделие е от полза и за климата, и за хората“.

Оригиналното заглавие на проучването е „Сравняване на въглеродните отпечатъци на градското и конвенционалното земеделие“. Мотивът за провеждането му е, че все по-голяма част от хората (според някои оценки между 20 и 30 % от световното градско население) се занимава с някаква форма на отглеждане на плодове и зеленчуци. Въпреки сериозните доказателства за социалните и хранителните ползи от градското земеделие обаче, въглеродният му отпечатък остава недостатъчно проучен.

Повечето публикувани досега проучвания са фокусирани върху високотехнологични, енергоемки форми на градско земеделие – като вертикални ферми и оранжерии на покрива. Акцент в проучването на Мичиганския университет са нискотехнологичните култури, отглеждани в почва на открито.

В мащабния проект освен университетски изследователи от Франция, Германия, Полша, Обединеното кралство и Съединените щати участват и земеделски производители и градинари от градски земеделски обекти. Те са наети като „граждански учени“ и водят дневници за вложените ресурси и реколтата от своите обекти през 2019 г. Включени са 73 различни по вид и по структура градски пространства от по-гъсто и по-слабо населени места в петте държави.

Обобщените резултати показват, че храната, произведена чрез градско земеделие, отделя средно по 0,42 кг еквивалент на въглероден диоксид на порция, което е шест пъти повече от 0,07 кг на порция от конвенционално отглежданите продукти. Емисиите, изразени в килограми еквиваленти на въглероден диоксид за порция храна, след това са сравнени с храни, отглеждани по конвенционални методи.

Въпреки че като цяло въглеродният им отпечатък е по-висок, „няколко култури, отглеждани в градовете, се равняват или превъзхождат конвенционалното земеделие при определени условия“, подчертават учените. Доматите, отглеждани в почвата на открити градски парцели например, са с по-нисък въглероден интензитет от доматите, отглеждани в конвенционални оранжерии. А при култури, превозвани по-въздуха, като аспержите, където само транспортът повишава значително въглеродния отпечатък, разликата в емисиите между конвенционалното и градското земеделие напълно изчезва.

Проблемът не е в зеленчуците, а в начина на отглеждането им

Повечето от въздействията върху климата в градските ферми се дължат на материалите, използвани за изграждането им и техния кратък период на използване. 

Според изследователите една повдигната леха например, използвана в продължение на пет години, ще има приблизително четири пъти по-голямо въздействие върху околната среда на порция храна, отколкото повдигната леха, използвана в продължение на 20 години. За намаляване на въглеродните емисии те съветват да се дава втори живот на употребявани материали при изграждане на конструкциите, да се използва компостиране и рециклирана „сива вода“ (тази от душове, вани, перални) за напояване.

Никой от участниците в проучването не отрича градското земеделие като начин да се направят градовете и градските хранителни системи по-устойчиви. Напротив дори е отчетен високият социален принос за хората, занимаващи се с тази дейност, като интеграция, подобрено психично здраве и начин на живот.

Подвеждащите внушения за ролята на ЕС в изследването

Още със заглавието си българският текст обвързва изследователския проект с Европейския съюз като внушава, че именно ЕС е „обявил градското земеделие за заплаха за климата“. Текстът завършва с напълно невярната информация, че една от програмите, съфинансирали проекта на Мичиганския университет – Хоризонт 2020 на ЕС, има за цел да  посочи 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г. Дори е сложен линк към иницативата за климатично неутралните градове на ЕС.  

В програмата „Хоризонт 2020“ обаче инициативата на ЕС за 100 климатично неутрални градове  не съществува – тя се появява в следващия финансов период – 2021-2027, в програмата „Хоризонт Европа“. Целта е да бъдат избрани 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г., които да работят като центрове за проучвания и иновации, за да могат всички европейски градове да последват примера им до 2050 г.

През 2023 г. след кандидатстване са избрани 112 града като България е представена от София и Габрово. Населените места са поканени да разработят договори за климатични градове, които включват цялостен план за климатична неутралност във всички сектори като енергетика, сгради, управление на отпадъци и транспорт, заедно със свързани инвестиционни планове.

На финала текстът в „Обективно“ все пак признава, че „самото проучване не твърди непременно, че хората трябва да спрат градинарството“. Но прокарва тезата, че „контролът на въглеродните емисии е необходим дори на индивидуално ниво“. Всъщност, това е теза, която не се нуждае от „прокарване“ – редица бизнеси и неправителствени организации вече предоставят на потребителите калкулатори за изчисляване на въглеродния отпечатък и съвети за намаляването му. 

Не за първи път инициативите за предотвратяването на глобалното затопляне са представени като начин за намеса в ежедневието на хората и ограничаване на правото им на избор дори за храните, които отглеждат. 

Този разказ е част от по-широкия наратив за дискредитирането на европейския Зелен пакт.

Проверено:

Не е вярно, че проучване е обявило градското земеделие за климатична заплаха. Авторите на проучването не определят отглеждането на продукти в градска среда като опасно за климата, нито предлагат да се преустанови домашното производство на храни. Напротив, целта е да се намерят начини да бъде запазено градското земеделие, без да вреди на климата. Манипулативни са внушенията, че проучването е свързано с европейската инициатива за климатично неутрални градове.