Соц-архитектурите на Пловдив

Актуално Градът Забравеният град Новини

За 45-години социализъм у нас се сменят много архитектурни стилове

Понякога, в различни разговори или текстове, се случва да се използва терминът “соц-архитектура”. Той, обаче, не е съвсем коректен. Не толкова зарази политическата добавка към наименованието, колкото относно единственото число, в което се споменава.

Архитектурата в голяма част от “соца” действително е социалистическа. Професионалната литература, преса и текстове по конференции е препълнена с уточнението, че дадена сграда, проект или други е социалистическа. Целият нов свят е трябвало да бъде такъв – не само архитектурата, но и изкуството, образованието, възпитанието, културата, спортът и т.н. Вестниците са категорични относно официалното отношение към всяко едно такова занимание.

Какво стои зад това наименование, обаче, е различно през различните години. Формално, архитектите са се опитвали да строят социалистическа архитектура, за да спазват партийните разпоредби. Но идеята за “социалистическа архитектура” се е сменяла през годините между 1944 и 1989-а и именно това е идеята, зад множественото число – “социалистически архитектури”, през които България – и по-конкренто Пловдив – преминава през периода и за които ще ви разкажем в този и следващи материали. Конкретната статия ще очертае само рамките, докато в следващи материали ще ви разкажем по-подробно за всеки един от тях, спецификите му, по-изтъкнатите примери и автори, както и ще наблегнем на определени квартали, като например Ж.К. “Тракия” или специфични сгради.

“Сталинисткият” период от 1948 до 1956 година

Модернизмът от предходните две десетилетия и е тотално забравен и отречен в годините след 9 септември 1944 година. Новата политическа власт се опитва по всякакви начини да отрече стария режим и архитектурата също не е пожалена. Промяната не настъпва веднага след 9-и, като сгради в стария стил се строят до 1948 година. Това е последната година, в която има свободна архитектурна практика. В същото време, обаче, държавата и гражданите са изключителни бедни и строителството е съвсем скромно – нещо съвсем типично за един следвоенен период.

След 1948 година вече архитектурната практика е в колективи, и е строго регулирана от държавата. Т.нар. “сталински” стил е директното превнасяне от Съветския съюз на наложили се през 30-те години практики. Специфики, разбира се, има, за които ще стане дума по-късно – има и предистория. Но това, което идва и виждаме в Пловдив са типичните “тежки” сталинистки сгради – вмести лекия и ефирен модернизъм имаме високи цокли на партерните етажи с естествен камък или имитация на рустика, богата еклектична декорация, големи стрехи с орнаменти и прочее.

Централизацията на властта на едно място помага да се оформят архитектурни ансамбли, които са били невъзможни в по-ранния период на по-раздробена частна собственост. Така се появяват импозантните “Входове” на Пловдив – групите блокове от Сточна гара по бул. “Цар Борис III Обединител” в посока Тунела или тези по бул. “Мария Луиза” от “Източен” към центъра. За разлика от София, Пловдив е донякъде пощаден от големи градоустройствени проекти в центъра, които да унищожат исторически сгради, но в тези години се появява, например, хотел “Тримонциум” – типичен, макар и интересен по своему, пример на сталинската архитектура.

След смъртта на Сталин през 1953 година и т.нар. “Априлски пленум” у нас през 1956 година архитектурата у нас прави завой. Този псевдокласицизъм е отречен и архитектите получават повече свобода за творчество, макар и отново в известни рамки.

“Вторият модернизъм” от 60-те

Решенията след 1956 година имат известна “инерция”, но още в края на 50-те се появяват първите соц сгради от модернизма. Възвръщането към стария стил е видимо, но в същото време много внимателно неназоваван по този начин. Сградите обаче повтарят много от стилистичните белези на модернизма от годините около 1930-те, и така 60-те се явяват един своеобразен “втори” модернизъм.

Богатата орнаментация е отречена. Сградите са с ясни обеми, без много орнаменти по фасадите, без излишни колони, които нямат носеща функция, преоразмерявания на елементи и прочее. Вместо тесните двукрили “сталински” прозорци, отново се връщат широките прозорци на 30-те. Вместо малки тесни тераси, балкончета и лоджии, отново архитектите творят елегантни големи открити пространства с полукръгли завършеци. И отново: специфики и разлики от 30-те има, но за тях по-подробно в следващ материал.

В Пловдив можем да видим интересни такива сгради, като например автогара “Юг”, издигната в края на 50-те. Много от по-малките нискоетажни жилищни сгради в центъра също са от този период. Някои ансамбли са продължени – например по бул. “Цар Борис III”. Мащабът, все още е скромен, преди да дойдат по-големите изпълнения. В самия край на десетилетието се издига днешния Партиен дом – едно много интересно и смело, макар и недолюбвано от пловдивчани, изпълнение, което обаче отбелязва всички точки на модерната архитектура: изчистени форми и линии, богато остъкляване, хоризонтални акценти в иначе високата сграда и пр.

70-те: Разнообразие по пътя към постмодернизма

Около 1970 година ситуацията се променя. На архитектите сякаш им е омръзнало от правите линии на модернизма и се търсят нови решения и идеи. Изключително влиятелно и течението за синтеза на архитектурата с другите изкуства. Поредица постановления уточнават и фиксират задължението (или на места само възможността) в дадена сграда да се вкючи и творба монументално изкуство. Това разклаща идеите на модерната архитектура, или поне нейното най-функционално крило, което търси чисти линии и обеми, без излишни добавки, украшения и орнаменти.

Държавната наредба обаче казва, че в тези сгради трябва да има и изкуство. Такова има още от 60-те, а на места дори и в края на 50-те. Всъщност, спокойно можем да твърдим, че някои по-смели решения на архитекти от 1930-те с елегантни подови мозайки и др. идеи са си форма на монументално изкуство, но повече за това – друг път. Истинският бум на сгради с монументални творби е именно през 1970-те. Разбира се, променя се и стилът. Построените почти по едно и също време Централна поща и Партиен дом са показателен пример. За разлика от Партийния дом, Пощата е с насечена фасада, макар и много по-ниска – без особени хоризонтални акценти, без богато фасадно остъкляване и пр. И в същото време – пребогата на творби.

В жилищното строителство 70-те определено са десетилетието на панелките. Доста бързо осъзнали опасността от уеднаквяване и скука в еднаквите форми на панелното строителство, архитектите на Ж.К. “Тракия” търсят всякакви начини на разчупване на правите линии. Появяват се и монолитни блокове с по-оригинална, собствена, архитектура, но те са трамплин към последващите решения от последното десетилетие.

Съвсем в духа на модернизма е решението за сградата на Проектантската организация – днес Прокуратурата на площад “Съединение”. Хоризонталните акценти и изчистена фасада обаче са нещо все по-рядко срещано в този период.

Окончателният отказ от модернизма и еклектиката на последните години

Края на 70-те и 80-те години на миналия век са финалната фаза и последната “соц-архитектура”, която Пловдив вижда. Разнообразието от идеи и форми надделява и вече е трудно да се говори за унифициран стил. Различните архитекти имат различни почерци, прилагат разнообразни идеи с различни резултати. Навлиза, например, брутализма – или архитектурата с видим бетон. Такава е сградата на Младежкия дом с впечатляващи инженерни решения. По-умерено използване на бетона с облицовка от тухли има в проекта за Дом на науката и техниката.

Смело е решението с V-образни бетонни подпори, както и такива, изнесени извън партерния етаж и за един от най-ефектните жилищни блокове в Пловдив – този зад “Евмолпия” близо до кръстовището на ул. “Петко Д. Петков” и улица “Капитан Райчо”. Интересен е и блокът на бул. “Руски” преди моста над реката с богато разработените ниски етажи с различни функции.

Блокът зад Евмолпия

Появяват се и сгради с интересни метални конструкции. Интересни са сградите на магазин “Нева”, някои РУМ-ове или други подобни постройки с търговска цел.

Към края на 70-те и през 80-те блоковете в Тракия също стават по-разнообразни

Донякъде периодът е белязан и с най-смелите градоустройствени решения – преработката на централната зона с прекарването на подлеза “Гладстон” и унищожаване на цели квартали с ценна стара архитектура: цял квартал пред Католическата църква, както и този около Понеделник пазара за строителството на Музея на тракийската култура.

Като цяло, през 80-те властва своеобразна еклектика, като различни архитекти прилагат похвати както от по-изчистен модернизъм, така и от постмодерните идеи, според които правите линии и липсата на декорация е “скука”, на брутализъм с видим бетон и още много.

Това е един съвсем кратък и бърз преглед върху различните стилове и течения, които се развиват по време на 45-те години социализъм у нас. Картинката, разбира се, е доста по-богата и с много повече гледни точки, които ще ви представим в следващи материали. Какво се е случвало в детайл във всеки период от архитектурната история на Пловдив следете в следващи статии на “Под тепето” в следващите седмици и месеци!

Споделете ни във:

4 коментара за “Соц-архитектурите на Пловдив

  1. Чудесна лека статия, приятно информативна с акцент по внимателно разбиране на терминът Соц-Архитектура.
    Чакаме поредни!

  2. Опростачаването на Архитектурата на Града се води от този проповедник с неговата менте “фондация”.

  3. Учил-недоучилият академик проф. д-р инДжинерин Фьодор КараКАЛИНКА, член-кореспондент на БАНда нахално бълва в новинарския стенвестник ПодТеЛето плагиатските си преписвачески (от чужди проучвания) “дисертации”.

    По липса на компетентни ДИПЛОМИРАНИ архитекти в Града той има заграбена “Фондация” (от ония дето НЕ ДАВАТ, а взимат!).

    Както си му е редът, в БГстан го възнаграждават с елегантна Бронзова Буца ПЛОВДИВ, понеже е платено перо под наем. Не смее да репортира фактовете от ГРАО -Граждански Регистър- за раждаемост/СМЪРТНОСТ, он е НАД тия неща. “ИзкуствЕНовед” бил (от кой ли випуск?)

    Писна ни, Иво!

    1. Хайде престанете да дефекирате публично под всеки материал на Караколев. Всички разбраха вече, че сте обсебен(а) от него и държите да се разпишете под всеки написано от него ред с коментари без никакво отношение към темата. То не са оплаквания как никой не иска да ви даде пари, как сте били гладували, какви глупаци сме изкуствоведите, а тук се намърдва вече и някакъв регистър на ГРАО за раждаемост/смъртност. Встъпителните думи за ценза му и за фондацията (която, О, ужас!, не дава на Вас нищо) ще оставя без коментар, тъй като явно си ги харесвате и намирате за много духовити.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.