„Провинциалният манталитет“, който направи Пловдив културна столица

Пловдив е космополитен град и твърдения, че трудно приема външни хора, са обидни

Манталитетът на Пловдив бил малко провинциален, твърди в последното си публично интервю директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев. Няма да се заяждаме с въпроси дали е адекватно човек, чиято основна роля е да създава положителен имидж на града ни, все още директор в една от уважаваните пловдивски институции, да злослови тъй злобно по адрес на Пловдив. Да кажем, че всеки има право на сводобно изразяване на мисълта. Но и в този ред на мисли трябва да е свободен да получава коментари за тези свободно изразени мисли.

Пловдивчани били резервирани към външни хора и имали провинциален манталитет, е твърдението от шефа на ОИ „Старинен Пловдив“. Нашето виждане, обаче, е малко по-различно. Особено 3 дни след като бе открит паметник на проф. Кирил Дженев – едно от най-запомнящите се имена в пловдивската история. Професорът е бургазлия, завършил в София, но свързва живота си с Пловдив. Защо? Защото може. Никой не е гледал „жителството“ му, градът го е приел с отворени обятия.

Но това е само най-актуалният случай. За информация на неосведомените, подобни примери има безброй. Водещото име в консервацията и реставрацията на културно наследство в града, на която дължим и съществуването на Античния театър, е арх. Вера Коларова, която е родом от Разград. Неин предшественик в изследването и опазването на културното наследство на Стария град, е арх. Христо Пеев – родом от Поморие.

Външни за града фигури, издигнали се до легендарен статус, са безброй хора пришълци от други градове. Но арх. Камен Петков от село Белоптичене, Златю Бояджиев от Брезово, арх. Йосиф Шнитер, градинарят Люсиен Шевалас, куп възрожденски дейци от Христо Г. Данов до Иван Вазов, дошли от Копривщица, Клисура, Сопот, Чирпан или Родопите са се установили още по-рано в града. Може би най-великият пловдивски кмет е Божидар Здравков, родом от Пирот.

Факт е, че пловдивчани сме шовинисти. Обичаме си града. Но го обичаме шарен и цветен, приемайки всякакви хора с отворени обятия. Стига да могат. Затова и можем да се гордеем с родени в Пловдив личности, чиято семейна, етническа и национална съдба е свързана с много, много далечни места – като Коко Азарян, Йоан и Милчо Левиеви, Давид Перец.

Всъщност тъкмо, защото сме шовинисти, сме готови да правим жертви за града. Най-голямата българска легенда Христо Стоичков, който няма нищо общо с Ботев Пловдив освен любовта към клуба, дойде да участва в демонстрационен мач. И никой от жълто-черната общественост не помни някой ръководител да е бил фанфари как е успял да покани Христо Стоичков. Или пък да се гордее, че е успял да напечата уникални маски… извинявам се, тениски с жълто-черна щампа. Обличането на фланелката на Ботев е резултат от много фактори на цял екип хора и да се изтъква като постижение би било нелепо. Затова и никой във футболните среди не би го направил.

Така и със Соня Йончева – не е тайна нейната любов към Пловдив и, разбира се, дългогодишни връзки – с Музикалното училище, с актуалната среда през брат ѝ Марин. Та можем да сме изключително благодарни на продуцентската компания, довела Соня в Пловдив, но и най-вече лично на нея и любовта ѝ към Пловдив – което някои биха нарекли „провинциален манталитет“. Тези неща ги знаем и някой да се хвали лично с такива успехи е смешно. Може да сме айляци, но не сме будали.

Така или иначе, Пловдив е един космполитен град. Разхождайки се по улиците, виждаме наследството на архитектите от Швейцария, Чехия, Гърция, на българи от цялата страна, влюбили се в града, като разградчанката Вера Коларова, Боян Чинков от Славеино или дупничанина Милчо Сапунджиев. Но – вярно, с променлив успех – градът в никакъв случай не е провинциален, а тъкмо напротив, цветен и пъстър, и тъкмо затова от десетилетия неофициално е смятан за културна столица на България, а спечелената за 2019-а титла „Европейска столица на културата“ пасна отлично на многообразния ни град.

Затова няма никакъв смисъл да оправдаваме неможенето с това, че някой бил „от София“. Никой не се интересува кой откъде е. Но се интересуваме: Действително ли за година и половина единствените успехи са поръчката на няколко маски (каквито има всяка партия, футболен отбор или средно голямо предприятие), поканата за концерт на пловдивчанката Соня Йончева (което едва ли е точно работата на директора на Старинен Пловдив) и създаването на скромна фейсбук страница, каквато „Старинен Пловдив“ всъщност вече имаше – без да бъде терен за ежедневно тагване на кмета Здравко Димитров.

И действително ли никога няма да видим план за управление или поне набелязване на основните проблеми на Старинен Пловдив, за публичната среда, изоставените културни ценности, новото строителство на сгради и храмове, и тяхното вписване в историята и още куп неща, които действително са проблемни за Трихълмието. И все пак, за информация за новите хора в структурата, дошли през 2020-а година – Античният театър от години е запълнен плътно през летния сезон с месеци назад. Няма нужда от диджеи, за да развалят тази установена успешна традиция.