По време на съвместна пресконференция на ОДМВР-Бургас и Районната прокуратура-Бургас, полицията и прокуратурата заявиха, че вече са „конфискували“ автомобилите на двама водачи – единият шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а другият – след употреба на наркотични вещества. Като основание за това се посочват новите изменения в Наказателния кодекс, засягащи някои престъпления по транспорта, пише Дневник.
Въпросите, които възникват обаче, са „конфискация“ и „наказание“ ли е предвиденото отнемане на моторни превозни средства и имат ли полицията и прокуратурата правомощия да ги „конфискуват“?
Накратко за промените
С измененията и допълненията на Наказателния кодекс (НК), влезли в сила на 8 август 2023 г., наред със завишаването размерите на наказанията за някои престъпления по транспорта, се предвижда и отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, в следните случаи:
1. при причиняване по непредпазливост на тежка или средна телесна повреда, или смърт:
а) след шофиране в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества;
б) когато водачът откаже да бъде изпробван за алкохол и/ли наркотични вещества или техни аналози;
в) на повече от едно лице;
г) когато водачът е избягал от местопроизшествието;
д) когато водачът не е бил правоспособен;
е) след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/час
ж) ако деянието е извършено след преминаване на червен светофар;
з) ако деянието е извършено на пешеходна пътека.
В посочените случаи законът предвижда възможност на съда за всеки конкретен случай да преценява дали да постановява отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата.
За умишлено причиняване на смърт, телесна повреда или значителни вреди при управление на моторно превозно средство, новите изменения в НК не предвиждат отнемане на последното.
2. шофиране:
а) с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда;
б) след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
в) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда след като водачът е осъждан за шофиране с концентрация на алкохол над 12 на хиляда.
В посочените случаи съдът задължително постановява отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата.
Във всяка една от изброените хипотези отнемането на моторното превозно средство е възможно само ако е собственост на виновния водач. Ако собствеността принадлежи на трето лице, присъжда се неговата равностойност.
Разликата между „конфискация“ и „отнемане в полза на държавата“
Неправилно в своята пресконференция представителите на силовите структури говорят за „конфискация“. Такава не се предвижда с новите изменения в НК, засягащи транспортните престъпления.
Конфискацията е вид наказание. Тя се състои в „принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества“ (чл. 44, ал. 1 от НК). Касае се за „имущества“, които не са част от състава на престъплението, а съществуват независимо от него. Конфискацията се постановява от съда наред с наказанието лишаване от свобода и/или глоба.
Отнемането на предмета на престъплението, в случая моторното превозно средство при престъпленията по транспорта, не представлява наказание, а превантивна мярка, чиято цел е да се отнеме възможността на дееца да върши нови престъпления. То отново се постановява от съда и се налага независимо от наказателната отговорност. Фактическото отнемане става с влизане на осъдителната присъда в сила.
Законосъобразно ли е отнемането на моторното превозно средство в полза на държавата от страна на полицията и прокуратурата?
Отговорът на този въпрос е отрицателен. Основанията за това са няколко:
1. единствено съдът има правомощие да постанови отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство;
2. фактически това може да се случи единствено и само с влизане в сила на осъдителната присъда. Предварително отнемане не се допуска;
3. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) допуска възможност за обезпечаване на отнемането на моторното превозно средство. Това може да стане от съда по искане на първоинстанционния прокурор. Въпросът се решава в еднолично съдебно заседание. Обезпечителната мярка, която може да бъде взета е моторното превозно средство да бъде запорирано, т.е. да се забрани на обвиняемия/подсъдимия да се разпорежда с него (т.е. да го продава, дарява, заменя и т.н.);
4. Наказателно-процесуалният кодекс позволява поначало моторно превозно средство да бъде иззето като веществено доказателство. Това става с протокол за изземване, по време на което трябва да присъстват поемни лица. Такова изземване е допустимо в случаите на причиняване на телесна повреда или смърт при изброените по-горе хипотези (от „а“ до „з“), тъй като само тогава моторното превозно средство може да има характеристика на веществено доказателство. В тези случаи, доколкото се касае за засягане на основно право съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека, а именно правото на собственост, задържането на вещественото доказателство трябва да е пропорционално на преследваната цел. Това означава то да бъде освободено след като вече не е необходимо за разкриване на обективната истина в наказателния процес. В общия случай този момент настъпва с изготвянето на авто-техническите експертизи. Противното би означавало да се наложи наказание без присъда и без такова наказание да е предвидено в закона.
В случаите на шофиране с определената в закона концентрация на алкохол в кръвта, както и след употребата на наркотични вещества или техни аналози, моторното превозно средство не е и не може да бъде веществено доказателство. Изземването му, освен че не е необходимо, не е и законосъобразно.
По какъв начин полицията и прокуратурата заобикалят закона в подобни ситуации?
Най-често срещаните порочни практики са две:
1. Да бъде убеден водачът „доброволно“ да предаде автомобила си с всякакви несъстоятелни и подвеждащи аргументи. Основният е, че с „доброволното“ предаване на автомобила, водачът „съдейства“, а това впоследствие ще се тълкува в негова полза.
Доброволното предаване се извършва с протокол.
2. Изземването да се извършва с протокол за оглед на местопроизшествие. По този начин се заобикаля тежката процедура за законосъобразност на изземването по реда на НПК, който изисква или предварително разрешение на съда, или последващо негово одобрение.
Действително, Върховният касационен съд в практиката си е имал поводи да посочи, че изземването с протокола за оглед не е непременно незаконосъобразно. Тази практика, обаче, противоречи на закона и е създадена единствено за да не се изправя съдът пред избора да постанови оправдателна присъда на виновно лице, поради фатални грешки в разследването.
Стриктно погледнато, огледът на местопроизшествие и изземването на вещи, които имат значение за конкретно наказателно дело, представляват различни способи за доказване. Тяхното извършване е поставено под различен процесуален режим.
Също стриктно погледнато, ако при извършване на оглед се установи наличието на вещи и предмети, които са от значение за делото, те следва или да бъдат запазени до получаване на разрешение за изземването им, или да бъдат иззети със съставяне на протокол за изземване, когато се касае за случай на неотложност.
Как да реагират водачите, които са поставени в ситуация на заобикаляне на закона от страна на полицията/прокуратурата?
Очаква се масовите незаконосъобразни предварителни отнемания на моторни превозни средства да се случват при шофиране с посочената в НК концентрация на алкохол в кръвта или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, каквито именно случаи се цитират в пресконфенцията на ОДМВР-Бургас и Районна прокуратура-Бургас.
Ето защо е необходимо водачите да са запознати както с правата и задълженията си, така и със стъпките, които следва да предприемат, когато се сблъскат с подобни незаконосъобразни действия от страна на силовите структури.
На първо място, когато водачът не е съгласен с показанията на техническото средство (обикновено това е дрегерът) за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както и на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, той има право да даде биологична проба – кръв и урина.
В особено сериозна степен това право следва да бъде упражнено в случаите, в които водачът изобщо не е употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози, или когато употребата е дълго време преди предприемането на шофирането. Казано иначе, биологична проба следва да се даде във всички случаи, в които водачът основателно се съмнява в истинността на показанията на техническото средство или теста. Това трябва да се случи независимо от редицата несъстоятелни аргументи, с които полицейските служители в практиката се случва да убеждават водачите да не дават такива проба.
На второ място, водач, на който е предложено доброволно да предаде автомобила си, не следва да се съгласява на това, съответно не следва да подписва протокол за доброволно предаване. Обратното би довело до отпадане на всякаква възможност за получаване на обезщетение за незаконосъобразно оставане без автомобил, когато пробата се окаже фалшиво положителна.
Все пак следва да се отбележи, че не съществуват правни средства, с които водачите да противодействат на незаконосъобразните действия в момента на тяхното извършване. Потенциалните последващи стъпки за защита от тези действия ще могат да се определят за всеки конкретен случай след анализ на фактите и обстоятелствата по него.
